Рап внимателно остави слушалката и продължи към градинката. Обиколи два пъти и не видя признаци, че някой наблюдава мястото. Имаше портиери, които метяха пред сградите, няколко души, излезли за сутрешна гимнастика и разхождащи кучета, но никаква полиция. Рап влезе в градинката в седем и четирийсет и една и застана до стената. Започна да разтяга прасците си; първо десния за трийсет секунди, после левия. Беше се настанил така, че да има пряка видимост към входа на Шариф. Нямаше вятър и температурата беше петнайсетина градуса. Според британците Шариф живееше в един от двата апартамента на петия етаж. Жилището беше огромно — около четиристотин квадратни метра. Освен него там живееха майка му, жена му и една от дъщерите му.
Рап продължи с упражненията за разтягане, като внимателно наблюдаваше хората, преминаващи през неговата част на градинката. Приблизително на всяка минута отвън минаваше по някой пешеходец. Никой не му обръщаше внимание. По целия свят беше едно и също. Само преди трийсет минути повечето от тези хора бяха спали, а сега започваха ежедневието си. С малко късмет можеха да се разсънят, докато стигнат до работните си места.
Рап направи петдесет лицеви опори, петдесет клякания, после още няколко упражнения за разтягане. В осем погледна входа на сградата и пулсът му съвсем леко се ускори. В осем и пет се намръщи и започна да се съмнява във верността на доклада. В осем и седем портиерът излезе и задържа вратата за един дебеланко, водещ дребен кафяв дакел. Дебеланкото носеше черни очила и дълго черно палто. Бе вдигнал яката си, за да се предпази от утринния хлад. Очилата, палтото и кучето бяха същите, както на снимките от разузнавателния доклад. Това беше Шариф.
Рап погледна една пейка на трийсетина метра вляво и започна да прави коремни преси. При всяко изправяне поглеждаше над стената и виждаше Шариф и кучето все по-близо и по-близо. При всяко лягане си припомняше заповедите, които бе получил. Планът беше Рап да дойде два дни по-рано и да проведе контраразузнаване, за да се уверят, че никой не ги следи. След това щеше да остави телефонно съобщение, че всичко е наред. Хърли и Ричардс щяха да пристигнат на третия ден и да наблюдават субекта минимум пет дни. Ако всичко вървеше нормално, щяха да действат.
Рап пъшкаше леко, въпреки че коремните преси не го уморяваха. Шариф почти стигна до пейката. Мич легна на земята и си почина няколко секунди. Цялата операция изглеждаше прекалено сложна. Механизмът съдържаше прекалено много подвижни части, както обичаше да казва треньорът му в колежа. Прекалено много места, на които нещо можеше да се обърка. Рап започна още една серия от двайсет и пет коремни преси. Шариф стигна до пейката. Наведе се, махна каишката на кученцето и хвърли една синя топка в тревата. Малкият кафяв кренвирш хукна подир нея. При следващото изправяне на Рап оръжейният търговец бе извадил мобилния си телефон и набираше. Две седмици по-рано Кенеди бе пуснала на Рап и Ричардс запис, който уличаваше Шариф в незаконни сделки с членове на една известна терористична организация. Рап попита откъде е взела записа, но тя любезно му отговори, че това е поверителна информация. Вероятно бяха подслушвали разговорите му по мобилния телефон.
Рап направи още една коремна преса и се замисли за доктор Люис. Психиатърът го беше попитал как ще успокои съвестта си, ако отнеме човешки живот. Той беше мислил над този въпрос толкова много пъти, че накрая отговори:
— Ами… няма как да разбера, докато не го направя.
„Точно така“ — помисли си сега. Основната цел на отряд „Орион“ бе да оставя колкото може по-малко следи. Да заобикаля всички бюрократични глупости и да върши работа по най-експедитивния възможен начин. Разбира се, да действа, без никой да подозира за съществуването му. Рап свърши серията от двайсет и пет коремни преси и легна по гръб за шейсет секунди, като отново проигра всичко в главата си. Колкото повече стояха в Истанбул и се навъртаха около апартамента и службата на Шариф, толкова по-голям беше рискът да бъдат забелязани. Това никак не му харесваше. Освен това не харесваше идеята да протакат нещата, при положение че решението бе толкова очевидно. Опита се да си представи колко ще се вбеси Хърли, но реши да не се занимава с това. Хърли винаги намираше нещо, за което да се муси.
Рап се замисли за изминалите три години. За всички безсънни нощи, през които бе копнял за възможността да се срещне с някой от виновниците за атентата над полет 103 на „Пан Ам“. За всички неща, които си бе представял, че им прави. Сега пред погледа му стоеше човекът, доставил пластичния експлозив и детонаторите, взривили самолета над Локърби. Достатъчно бе чакал. Когато възможността е пред теб, трябва да я използваш. Рап стана и направи няколко странични извивки, после се приближи до едно дърво. Изпъна едното си бедро, после — другото, като всеки път поглеждаше Шариф. Оръжейният търговец спореше по телефона твърде разпалено, за да го забележи.