Рап направи още няколко упражнения за разтягане, после бързо се огледа. В радиус от петдесет метра имаше четирима души. Една жена току-що бе минала покрай него по улицата. Той я изчака да се отдалечи още малко, преди да се покаже иззад дървото. С безшумни стъпки тръгна към пейката на Шариф. Разкопча анцуга и пъхна лявата си ръка вътре. С палец напипа предпазителя и го свали. Извади ръката си и продължи към субекта, който още не го беше забелязал. На пет метра от жертвата пулсът на Рап бе все така равномерен. Той леко присви очи и си пое дълбоко въздух. Вече ясно чуваше търговеца. Гласът беше същият, както на записа на Кенеди. Говореше за някаква изключително важна пратка.
Рап не се поколеба нито за миг. Беше на три метра от жертвата, когато Шариф най-сетне го погледна. Рап му кимна приятелски и вдигна дясната си ръка, сякаш да погледне часовника си. След части от секундата пъхна лявата си ръка под якето и хвана пистолета. Повдигна го леко, използвайки кобура като люлка, и синият плат на дрехата леко се изду.
Точно когато се канеше да дръпне спусъка, промени решението си. Искаше да погледне Шариф в очите. Искаше да си поговори с него. Погледите им се срещнаха за миг. Рап се усмихна, направи още две крачки и непринудено седна на съседната пейка. Наведе се и притисна заглушителя в ребрата на Шариф.
На лицето на турчина се изписа уплаха. Той отвори уста, дясната му ръка с мобилния телефон застина във въздуха на десет сантиметра от главата му. От апарата се чуваше мъжки глас. Рап вдигна оръжието няколко сантиметра нагоре и дръпна спусъка. Куршумът проби миниатюрна дупка в горнището на анцуга и пръсна телефона. Шариф изписка, изпусна останките от апарата и стисна окървавената си длан.
Мич отново заби заглушителя в гърдите му и попита със заплашителен глас:
— Как спиш нощем?
— Какво? — недоумяващо изпелтечи Шариф.
— Много добре ме чу, боклук такъв. Как спиш нощем? Не се ли замисляш за невинните хора, за чието убийство си помогнал? Не ти ли се присънват лицата им? — Заби още по-силно заглушителя в ребрата му. — Не се ли замисляш как са се почувствали в последните секунди от живота си… когато на десет хиляди метра над земята в багажното на самолета им е избухнала бомба?
Най-сетне по очите на оръжейния търговец пролича, че разбира за какво става дума, на лицето му се изписа страх.
— Не разбирам за какво…
— Млък! — сряза го Рап. — Знам кой си и нямам намерение да слушам лъжите ти.
— Ама…
Този път Рап го сръга толкова силно със заглушителя, че Шариф изписка от болка.
— Искам да знам само едно нещо. Замисляш ли се някога за тях? Изпитал ли си някога поне зрънце разкаяние за хората, чиято смърт си причинил?
Шариф бавно поклати глава и отвори уста да каже нещо.
Рап не искаше да слуша повече лъжи. Дръпна спусъка и куршумът прониза тялото на Шариф. Турчинът изстена и се хвана с две ръце за гърдите. Рап се изправи, вдигна дясната си ръка, сякаш пак гледаше часовника си, и дръпна спусъка още три пъти. Куршумите излетяха безшумно от заглушителя и попаднаха почти на едно и също място в носа на жертвата. Боеприпасите с кух връх бяха създадени така, че при попадане в целта да се пръскат и да увеличават три пъти обема си. От тила на Шариф избухна червен облак. Голяма част от мозъка му се разхвърча из храстите зад пейката. Рап заключи предпазителя и се отдалечи без никакво чувство за съжаление.
23.
Центърът за борба с тероризма бе заврян в подземието на старата главна квартира на ЦРУ. С недостиг на финансиране, недостиг на кадри, недостиг на оборудване и недостиг на светлина, това подразделение бе изолирано както географски, така и институционално от всички основни играчи в сградата. Тук работеха осем трудолюбиви служители, между които една претрупана с работа секретарка и Айрини Кенеди, която бе прикрепена към екипа като експерт по всички арабски и ислямски въпроси.
Кенеди бе прекарала детските си години в различни дипломатически представителства, всичките в Близкия изток и всичките с изключение на едно в арабските страни. Баща й имаше дипломатически паспорт, но в действителност работеше за ЦРУ. В момента Кенеди редактираше един доста лош превод на подслушана информация, който й бяха изпратили от разузнавателния отдел. Преводът беше толкова некадърно направен, че тя накрая се облегна назад и отчаяно погледна колегата си Андрю Суонсън. Високият русокос бивш възпитаник на университета „Дартмаут“ стоеше облегнат на стената в кабинета й и подръпваше къдравата си коса. Цяла нощ не беше спал, опитвайки се да разбере за какво става дума в подслушания разговор.