Выбрать главу

— Доколкото знам, Стан и Ричардс още не са пристигнали в страната.

— Къде са?

— В Гърция.

Стансфийлд се облегна назад и поглади синьо-черната си раирана вратовръзка.

— Къде е Рап?

— В страната.

Той се замисли за секунда.

— Кога е пристигнал?

— Вчера следобед.

— Сигурна ли си?

Кенеди кимна:

— Обади се контролно снощи и тази сутрин.

— По наше или по негово време?

— Беше около полунощ наше време.

Стансфийлд погледна през прозореца за момент, после свали черните си очила. Остави ги в скута си и разтърка очи. Прибързаните изводи нямаше да помогнат. Разбира се, при човек като Шариф всичко можеше да се очаква. Оръжейният търговец си имаше доста врагове, но идеята, че две различни групировки може да са решили да го убият по едно и също време, бе доста трудна за преглъщане.

Преди Стансфийлд да успее да каже нещо друго, вратата се отвори и в кабинета безцеремонно влезе Макс Пауърс, началникът на отдела за Близкия изток.

— Голяма новина — обяви той.

— Какво сега? — попита Стансфийлд.

— Нашият любим търговец на оръжие вече не е сред живите.

С периферното си зрение Стансфийлд видя как Кенеди издърпа телеграмата от масичката и я сгъна на две.

— За кой търговец на оръжие говориш?

— За Шариф, оня дебел турчин — отговори Пауърс със самодоволна усмивка. — Тази сутрин някой му е пръснал главата в Истанбул.

— Цялата глава ли? — намеси се Кенеди, която бе разбрала информацията буквално.

— Поне задната част. — Пауърс постави дясната си длан на тила и потупа с пръсти плешивината на темето си. — Имам добър източник в турското разузнаване. Каза, че някой го е прострелял почти от упор. Един куршум в сърцето, после и те не знаят колко в лицето, но със сигурност повече от един. Ето тук. — Почука с пръст между очите си. — Всички почти в една точка. Професионално изпълнение. Цялата задна част на черепа му била отнесена.

— Имат ли подозрения кой го е направил? — поинтересува се Кенеди.

— Никакви. Обаче слуховете вече са плъзнали.

— Кандидати?

— Обичайните заподозрени: евреите, жабарите, иранците, иракчаните, сирийците и ние, разбира се.

— Руснаците?

— Моя човек каза, че се спотайват. Обадил му се негов стар приятел от КГБ.

— Тоест СВР — напомни му Кенеди сегашното име на руските разузнавателни служби.

— Да, обаче той ги нарича КГБ. Същата стара пасмина. Само с ново име.

— Какво иска Михаил? — попита Стансфийлд, имайки предвид Михаил Иванов, заместник-началника на Директорат Ес, може би най-безскрупулното подразделение в света на шпионажа.

— Никак не е доволен — отговори Пауърс, като енергично поклати глава. — Предявил е доста сериозни искания.

— Например?

— Иска да знае кой го е извършил и очаква пълно съдействие. Заплашил, че ще вгорчи живота на всеки, който не им съдейства. Нагло копеле.

— Свидетели? — попита Кенеди.

— Нито един — отвърна Пауърс, като се ухили широко. Погледна часовника си. — Гръмнали са го преди пет часа. Изглежда, че е дело на професионалист. Пет часа означава, че пичът, който е дръпнал спусъка, отдавна е офейкал. Няма да го пипнат.

— Пич? — хвана се за думата Кенеди.

Той сви рамене:

— Така предполагам. Не се обиждай, ама това е предимно мъжки занаят.

Тя се усмихна, за да му покаже, че не се обижда.

Стансфийлд попита:

— Ами твоят източник… добър ли е?

— Отличен. Много навътре в нещата.

— На кого симпатизира?

— Най-вече на всемогъщия долар, но предпочита да работи с хора, които харесва. Можем да му имаме доверие.

— Дръж ме в течение. Искам да знам какво е намислил Михаил. Ако пак тръгне напред с рогата, може би ще спечелим още няколко съюзници в Анкара.

— Добра идея.

— Нещо друго?

— Ще накарам хората си да подготвят подробен доклад и да ти го пратят.

— Благодаря.

Стансфийлд погледна към вратата, давайки на Пауърс да разбере, че иска да продължи разговора си с Кенеди.

Щом началникът на отдела за Близкия изток излезе, Кенеди скочи на крака. Изтича при бюрото на Стансфийлд и грабна секретния телефон. Започна да набира номера, спираше за няколко секунди, слушайки указания, после набираше нов номер. След двайсет мъчителни секунди гласовата й поща се включи. Кенеди внимателно изслуша краткото закодирано съобщение на Рап, после бавно остави телефона.