На път за трамвайната спирка влезе в една закусвалня, където си взе кафе, вестник и бюрек. Плати в лири и поиска кафето и храната за вкъщи. Когато излезе, вдигна капачето на пластмасовата чашка, духна парата и погледна близката кофа за боклук. Имаше електронна карта за транспорта и не се налагаше да си купува билет. Електронното табло на спирката показваше, че до пристигането на неговия трамвай остават две минути. Рап отново захлупи чашката и отвори черната брезентова торба. Извади по-уличаващия хартиен плик и го пъхна под мишница.
Тракането на приближаващия трамвай привлече вниманието на всички и Рап използва този момент. Тръгна към тълпата от чакащи на спирката и за части от секундата спря до кофата за боклук. Остави за момент куфара и пъхна хартиения плик в големия кръгъл контейнер. Трамваят спря, тълпата тръгна като един човек и след десет секунди вече пътуваха към гара „Сиркеджи“.
След като спряха пред величествения стар дом на „Ориент Експрес“, Рап огледа тълпата за полицаи. Не видя никакви и прие това за добър знак. Слезе от трамвая и веднага тръгна към най-близката каса. Знаеше наизуст разписанията на влаковете за Гърция и България — и двата експреса тръгваха вечерта. Да кисне цял ден на претъпкания с хора транспортен възел само за да хване вечерния влак, беше глупаво. По-добре беше веднага да тръгне към границата. След петнайсет минути имаше влак за Алпулу. Рап си купи билет и спря за момент пред няколко обществени телефона. Набра дълга последователност от цифри, след което остави кодирано съобщение на арабски, предупреждаващо Ричардс и Хърли да не ходят в Истанбул. След това се вмъкна между тълпата на гарата и когато минаваше покрай една кофа за боклук, се отърва и от втория хартиен плик, съдържащ дрехите, с които бе излязъл да тича.
Намери влака си, качи се и седна в едно купе. Престори се, че чете вестника, но внимателно наблюдаваше перона. Когато влакът потегли, най-после изпита известно облекчение, че се отдалечава от местопрестъплението. Разстоянието, както казваше Хърли, бе най-добрият ти съюзник и най-спешната ти цел, след като очистиш някого. Докато влакът преминаваше през някои от по-бедните предградия на Истанбул, Рап се замисли за стария шпионин. Хърли щеше да побеснее, когато чуеше съобщението.
Рап продължи в западна посока с различни влакове и към два следобед премина гръцката граница. Гърците и турците не бяха в добри отношения, затова в Гърция се почувства на сигурно място. Беше му писнало да се клатушка с влакове и да слуша разговорите на другите пътници, затова взе кола под наем. Щеше да я върне в представителството на фирмата на солунското летище и стига да не убиеше някого на гръцка територия, никой нямаше да обърне внимание, че някой си Майк Крус е наел очукано червено четирицилиндрово фиатче.
Рап подкара таратайката на юг, към крайбрежието. Когато наближи морето, смъкна стъклото и вдиша дълбоко соления въздух. Пейзажът навън нямаше нищо общо с туристическите брошури, които бе прелистил в агенцията за коли под наем. Александруполис беше индустриално градче без значими археологични забележителности. Беше далеч от величието на Истанбул. Сивите, мръсни, лишени от живец улици нито за миг не повлияха на настроението му. Рап не беше от хората, които допускат ландшафтът или климатът да ги депресира стига да не се застоеше твърде дълго на едно място. Мина покрай Александруполис малко преди залез и продължи покрай морето още петнайсет километра, докато видя едно крайбрежно хотелче, боядисано в светлосиньо. Рап влезе с куфара си във фоайето, което служеше също за бар и трапезария.
Едър възрастен мъж му махна от бара. Той отиде при него и двамата уточниха подробностите на развален английски. Собственикът вдигна бутилка алкохол и го попита дали иска да пийне. Рап се почуди за момент какво ли правят Хърли и Ричардс в Атина, после реши, че едно питие няма да му се отрази зле. Собственикът постави на бара една бира „Митос“, пълна бутилка узо и две чаши. Напълни чашите и бутна едната към Рап. Очертаваше се дълга нощ.