След три бири и още толкова чашки узо Рап погледна телефона във фоайето и се подвоуми дали да не се обади на Хърли в хотела му. Бързо се отказа от идеята и си поръча нещо за ядене. След още четири бири и няколко чашки узо вдигна очи и погледна отражението си в огледалото. Тогава осъзна, че вижда един убиец. Втренчи се в отражението си и взе чашата с узо. Вдигна тост за човека от огледалото, после се качи да си легне. Събуди се малко преди обяд на другия ден.
25.
Световната централа на „Интернешънъл Софтуер Лоджистикс“, или ИСЛ, се намираше в нов бизнеспарк на Кингсли Роуд. Кампусът, както го наричаха инвеститорите, се състоеше от пет сгради от кафеникави тухли и огледални стъкла. Три от тях бяха заети изцяло с кантори, в другите две имаше и производствени помещения. Инвеститорът беше акционерна фирма от Бахамските острови, която тихо бе заделила най-южната сграда за „Интернешънъл Софтуер Лоджистикс“. Намираше се в дъното на комплекса, до пусто дере. Удобно и изолирано местоположение. Площта й беше две хиляди квадратни метра. Предната една четвърт включваше приемна, шест кабинета, заседателна зала, общо помещение, разделено на работни места, стая за почивка и тоалетна. Останалата част от сградата бе заета от склад, в момента — полупразен. Имаше все пак планове за разширяване.
Стансфийлд погледна сградата през стъклото на микробуса „Додж Караван“ и се опита да потисне безпокойството си. Тези фиктивни фирми се основаваха доста трудно. ИСЛ имаше отчасти законен капитал, вложен в разработването на комплекса. Другите собственици бяха група съмишленици от неговото поколение, които бяха натрупали милиони, а сега, в последната третина от живота си, изведнъж се бяха загрижили за посоката, в която отиваше родината им. И петимата се бяха сражавали във Втората световна война под командването на Дивия Бил Донован, началникът на Управлението на стратегическите служби. След войната всеки от тях бе изградил успешна кариера в областта на отбраната, политиката, финансите или, както в случая със Стансфийлд, в шпионажа. Той бе взел всички мерки да не пострадат, ако отряд „Орион“ бъде разкрит, но всички разбираха, че ако човек иска да води ефикасна секретна операция, рано или късно трябва да влезе в директен сблъсък с врага и има голяма вероятност да си изцапа ръцете.
Кенеди го бе уверила, че може и сама да проведе срещата, но той не беше толкова сигурен. Не защото й нямаше доверие. Макар че в общуването със съобщения нямаше нищо лошо, думите имаха странното свойство да бъдат тълкувани по различен начин от различни хора, особено ако водеха до удобни за тях изводи. Имаше реална опасност старият му приятел да заглуши аргументите й със своите. Все пак Стансфийлд имаше на бюрото си куп неотложни задачи и никак не му се искаше да прибягва до измамите, които бяха необходими, за да се измъкне от работа и да присъства на срещата.
Кенеди излезе от кабинета му и Стансфийлд се зае систематично да преглежда купищата книжа на бюрото и масата, изискващи спешното му внимание. С напредването на деня той все по-често спираше, заглеждаше се разсеяно през прозореца и се замисляше за новия агент. Имаше нещо странно в този Рап. Отдавна не беше виждал такъв ентусиазъм у някого от подчинените си. Младежът бе или нешлифован диамант, или бедствие, в зависимост от гледната точка. Кенеди вероятно имаше слабост към него, защото лично го беше открила, а Хърли, сприхав в добри дни и непоносим в лоши, бе всичко друго освен еталон за безпристрастна оценка. Люис действаше последователно, аналитично и за съжаление нямаше желание да ръководи нещата. Стансфийлд не се съмняваше, че Кенеди е подходяща за работата, но й трябваха още няколко години опит.
Заместник-директорът по оперативната дейност поразмишлява още малко за силните страни и недостатъците на колегите си и накрая реши, че трябва да отиде на срещата. Изходът бе предрешен. Хърли никога не беше харесвал Рап и въпреки цялата храброст на Кенеди и Люис можеше да заглуши доводите им с бомбастичния си, непризнаващ чуждо мнение стил. И в интерес на истината, имаше право. Като отговорник по оперативната част той трябваше да има пълно доверие на подчинените си. За момент Стансфийлд изпита съмнение за цялостната организация на отряда. При всички кавги и битки на наранено самолюбие те бяха забравили един много важен факт — новобранецът не само бе изпълнил задачата успешно, а и се беше справил съвсем сам. За по-малко от двайсет и четири часа след пристигането си в Истанбул бе отървал Америка от един доста неприятен трън в петата. Имаше доста други организации, за които отстраняването на Шариф беше добре дошло, и Стансфийлд се надяваше вината да падне върху някоя от тях. Колкото и да му се искаше да си припише заслугите за убийството на истанбулския търговец на оръжие, това нямаше как да стане. Отряд „Орион“ трябваше да остане в абсолютна тайна, иначе рискуваха да бъдат разследвани от полицията и разкрити в медиите, което щеше да ги направи безполезни. Ето защо новите агенти не трябваше да имат никаква връзка с Ленгли.