Выбрать главу

Махна с ръка към стола. Рап пак седна. Стансфийлд усети миризма на кафе и видя една кана на помощния плот. Наля си.

— За вас?

— Не, благодаря.

След като седна до масичката, Стансфийлд отбеляза:

— Разбрах, че пак мътите водата.

Рап не знаеше какво се очаква да каже, затова само сви рамене.

— Бихте ли ми обяснили решението си?

— Какво решение?

— Защо решихте да действате на своя глава в Истанбул?

Рап присви тъмните си очи. Огледа внимателно по-възрастния мъж. Беше си навлякъл вече достатъчно неприятности, като наруши правилата им. Не смяташе да наруши още едно.

— Боя се, че не разбирам за какво говорите.

Стансфийлд се усмихна:

— Боя се, че много добре разбирате.

— Поставяте ме в неудобна ситуация. Ако сте този, за когото ви мисля, много добре знаете, че не мога да говоря за тези неща без тяхното разрешение — обясни младежът, като кимна към вратата на заседателната зала.

— Добър аргумент. Вие не ме познавате, но аз знам всичко за вас.

Рап изгледа подозрително Стансфийлд, но после на лицето му бързо се изписа уважение, докато прошареният агент изреждаше подробни факти от биографията му — дата на раждане, социалноосигурителен номер, имена на родителите, дългия списък на спортните му постижения, основните му достойнства и слабости. Едва последната част обаче го накара да се почувства уязвим.

— Преди три дни сте застреляли от упор един човек. Използвали сте 9-милиметров пистолет „Берета“. Тук и тук. — Стансфийлд посочи сърцето си и почука с пръст черните си очила между двете стъкла. Погледна вратата към заседателната зала и добави: — Там вътре имате един ревностен защитник, един, който смята, че имате голям потенциал, и един върл противник. В момента решават съдбата ви. Ако искате да продължите кариерата си в този занаят, предполагам, че аз съм най-добрата ви надежда. Затова, ако имате нещо да кажете, кажете го сега.

Фактът, че този човек знае всяка подробност от живота му и може да ги рецитира като стихотворение, бе достатъчно убедителен за Рап.

— Изглежда, че знаете повечето факти — предпазливо отговори той. — Сигурен съм, че вече сте си изградили мнение.

Стансфийлд се облегна назад и кръстоса крака.

— Чувам различни противоречиви истории. Затова реших да поговорим лично.

— Какви са тези противоречиви истории?

— Изглежда, че си човек, притежаващ уникален талант за този вид работа. Изглежда, че не обичаш да изпълняваш заповеди, а това, млади момко, може да бъде много опасно.

Рап кимна. Ставаше все по-очевидно, че двойникът на Спенсър Трейси наистина е големият шеф на операцията, а това налагаше да му разкрие всичките си доводи, преди Хърли да го закопае веднъж и завинаги.

— Господине, оправдано ли е, ако предположа, че на определен етап от кариерата си и вие сте се занимавали с полева дейност?

Стансфийлд се усмихна, но не отговори.

— Когато изпълнявахте оперативни задачи, нещата винаги ли вървяха според плана?

Стансфийлд веднага разбра накъде бие Рап.

— Има голяма разлика между нагаждането към ситуацията и неизпълнението на заповеди.

Младият мъж кимна и замълча за момент. Точно това му бе крещял Хърли по-рано, разбира се, с доста груби изразни средства. Рап бе сигурен, че ако доктор Люис не беше там, щяха да стигнат до бой.

— Честно казано — продължи Стансфийлд, — аз подхождам много предпазливо, когато оценявам нечии решения при изпълнение на задача във високостресови условия.

Начинът на изразяване на началника накара Рап да се замисли.

— Високостресови?

— Да.

— Не съм сигурен, че мога да определя ситуацията като високостресова, сър.

Очите на Стансфийлд проблеснаха развеселено.

— Промъкнал си се в чужда държава под фалшива самоличност, застрелял си човек от упор и си се измъкнал от страната без чужда помощ. Това не ти ли се струва поне малко стресиращо?

— Измъкването от страната… може би малко, да. Всъщност само измъкването от Истанбул. След това рискът да ме заловят беше доста малък.

— Защо реши да свършиш работата сам?

— Не отидох в Истанбул с мисълта, че мога да се справя сам. Просто така се случи. Стечение на обстоятелствата. Видях възможност и я използвах.

— В какъв смисъл възможност? — попита Стансфийлд силно заинтригуван какво ще обясни младежът.