Обикновено спокойна, Кенеди си позволи да покаже леко раздразнение. Тя много добре знаеше какви емоции събужда у Хърли и неодобрителният й поглед щеше да постигне по-добър ефект от пряката атака.
Хърли я погледна и видя колко е недоволна от него. Това не му хареса. Същото се получаваше и със собствените му дъщери. Ако някое от момчетата му го погледнеше дори малко по-дръзко, щеше да получи шамар, но момичетата напълно го обезоръжаваха. Умееха да му влязат под кожата и да го накарат да се съмнява в правотата си. В този случай обаче бе сигурен, че е прав, и държеше на мнението си.
— Не намесвай чувствата между нас, Айрини. Отдавна съм в този занаят и знам какво правя. Не можеш да вземаш решения без знанието ми, а после да идваш и да ми натрисаш непроверени новобранци.
Кенеди стоеше като каменна статуя, неотстъпчива.
Хърли дръпна от цигарата и добави:
— Мисля, че за да ни спестиш главоболията, просто трябва да се качиш обратно в колата и да го върнеш там, където си го намерила.
Тя се изненада от обидата, която изпита в този момент. Повече от година работеше над този проект. Анализите и интуицията й подсказваха, че Рап е точният човек. Сега Стан се опитваше да я изгони като абсолютна дилетантка, която изобщо не разбира какво искат да постигнат. Тя бавно се качи на верандата и застана срещу него.
Ветеранът отстъпи леко назад, очевидно смутен от това внезапно противопоставяне с човек, на когото не смееше да посегне.
— Имам много работа да върша, Айрини, затова колкото по-скоро си тръгнете, толкова по-добре.
Кенеди се наежи и попита настойчиво:
— Чичо Стан, някога показвала ли съм неуважение към теб?
— Не това е проблемът…
— Точно това е проблемът. Какво съм направила, че да заслужа това пренебрежително отношение?
Кенеди се приближи с още няколко сантиметра. Хърли започна нервно да потропва с крак. Намръщи се:
— Много добре знаеш колко те ценя.
— Защо тогава се държиш, сякаш съм още ученичка?
— Не те смятам за некомпетентна.
— Само мислиш, че трябва да си правя анализите, а да оставя набирането на нови агенти и обучението на теб.
Хърли се покашля:
— Правилно си разбрала.
Кенеди постави ръце на кръста и вирна брадичката си.
— Свали си очилата за малко, ако обичаш.
Това искане го стресна.
— Защо?
— Защото знам слабото ти място и искам да гледам мекушавите ти очи, докато ти казвам онова, което някой трябваше да ти каже още преди години.
Хърли се усмихна леко и махна пренебрежително, но тя настоя. Накрая той неохотно свали очилата си.
— Аз страшно те уважавам — започна Кенеди. — Бих ти поверила живота си повече, отколкото на когото и да е друг на този свят. Ти без съмнение си най-способният човек, който може да подготви тези агенти… Но има един проблем.
— Какъв?
— Прекалено си късоглед.
— Нима?
— Да. Не съм убедена, че разбираш какъв човек търсим.
Хърли изсумтя, сякаш идеята беше нелепа.
— Точно така е и ти си прекалено голям инат, за да го признаеш.
— Да не би да си мислиш, че Специалната оперативна група се е появила за един ден? Кой мислиш, че е обучил всички тези мъже? Кой мислиш, че ги е подбрал? Кой мислиш, че ги е превърнал в безотказните машини за убиване, каквито са сега.
— Ти си го направил и знаеш, че в случая не става дума за това. Отнася се за третата ни цел.
Той се намръщи. Кенеди знаеше точно къде да го удари. Хърли се почуди дали Стансфийлд не я е подготвил.
— Да не мислиш, че тая работа е лесна? Искаш ли ти да поемеш ръководството на цялата операция?
Кенеди се усмихна изненадано:
— Знаеш ли, ти си корав мъж, но си удивително елементарен. Говориш като онези самонадеяни глупаци в Ленгли, които управляват отделите си с методите на дребни диктатори от Третия свят.
Думите й му подействаха като удар под кръста. Хърли се вцепени.
— Създал си култ към собствената си личност — продължи тя. — Всеки обучен от теб агент е като твое копие преди двайсет-трийсет години.
— Какво лошо има в това?
— Нищо, ако говорим за първите ни две цели. — Кенеди вдигна пръст. — Да обучим агенти, умеещи и готови да използват нестандартни методи, ако се наложи, и… — вдигна втори пръст — … да създадем мобилен отряд за бързо реагиране. Но що се отнася за третата ни цел… — поклати глава — … все още сме на стартовата линия.