— Така ли избираме вече агентите си? Ако не спазват указанията до запетайката, им пръсваме мозъка?
— Знаеш какво искам да кажа. Той наруши всички правила на операцията. Направо ги изсипа в кенефа и действа на своя глава.
— И успя. Да не забравяме това.
— Глупости — изсумтя Хърли. — Дори сляпата катерица може да намери орех.
— Така ли ще спориш с мен? С нескопосани метафори за катерици?
— Знаеш, че съм прав.
— Само донякъде. Освен това си се превърнал в непоносим кавгаджия, когото не съм сигурен, че ще мога да изтърпя още дълго.
— Само кажи и ще си подам оставката. И без това ми писна от тези простотии.
— И после какво ще правиш, Стан? — Заместник-директорът по оперативната дейност постави ръцете си на масата. — Ще се превърнеш в алкохолик. Поредният обиден, изхвърлен стар шпионин, който иска да се изолира от неблагодарните цивилни. Ти вече наполовина си го постигнал. Пиеш прекалено много. Пушиш прекалено много. Вайкаш се и мрънкаш като нещастна жена, която се сърди на мъжа си, защото вече не е млада и хубава. Но същността на проблема е съвсем друга, нали, Стан?
— Каква е същността на проблема?
— Може би вече и друг ти го е казал. Не харесваш Рап, защото ти напомня за тебе на неговите години.
— Какво? Това нахакано колежанче?
Стансфийлд кимна:
— И може да се окаже по-способен от теб. Ето това е което най-много те плаши.
— Дрън-дрън.
Заместник-директорът си даде сметка, че е трябвало да го предвиди. Той рязко се изправи и попита:
— Значи ме съветваш да го изхвърля, така ли?
— Абсолютно. Прекалено самонадеян е. Рано или късно ще започне да ти създава прекалено много проблеми.
— И с кого предлагаш да го сменя?
— Има двама подходящи кандидати.
Стансфийлд се обърна към Люис, който седеше на челното място на масата.
— Докторе?
Люис поклати глава:
— Никой от тях все още не е достатъчно обучен. Дори цяла година да работим с тях, пак няма да могат да се мерят с него.
— Не е вярно — възрази Хърли, като се намръщи, сякаш е отхапал лимон.
— Айрини? — попита Стансфийлд.
Тя не отговори, само поклати глава.
След кратко замисляне Стансфийлд каза:
— Ето какъв е проблемът ми сега. Ситуацията в Ливан и Сирия е извън контрол. Въпреки несъгласието ми директорът и президентът изпратиха Къминс да преговаря за освобождаване на тексаския бизнесмен.
Замълча за момент. Още не можеше да се примири с това глупаво решение и нанесената вреда след вземането на Къминс за заложник.
— През последните шест месеца врагът залавя агентите ни един по един. Цялата ни мрежа, която с толкова труд успяхме да възстановим, отново се срина. Тази ситуация трябва да се обърне и затова ми трябват хора на място. Трябват ми стрелци. Всички имаме достатъчно опит в Близкия изток, за да знаем, че всяка проява на слабост поражда презрение. Искам това да спре. Искам да вземем спокойствието на онези мръсници, да ги накараме да треперят за живота си. Искам водачите на „Ислямски джихад“ и „Хизбула“ да не смеят да се покажат от дупките си от страх да не ги отнесе някой куршум. Искам да видят, че ако отвлекат някой от хора ни, изпратен да преговаря честно с тях, и започнат да го изтезават… дявол да го вземе, ние ще се нахвърлим върху тях като побеснели. — Стансфийлд отново погледна Хърли. — Не искам да те изгубя, но това хлапе ми е необходимо. Твърде добър е, за да го изхвърлим просто така. Той умее да поема инициатива.
— Инициатива ли? Така ли го наричаш?
— Ох, за бога, Стан, би ли укротил егото и двуличието си, за да ме изслушаш? Тук не става дума само за теб. Имаме голяма дупка в оперативната дейност. В мизерните квартали на Близкия изток се въдят терористи като зайци, а ние не можем да направим нищо срещу това. Искам да си върнем позициите там.
— Двуличник ли ме нарече?
— Започнал си много удобно да забравяш някои неща. Кажи ми, Стан, колко пъти през първите си две години в Управлението си се забърквал в неприятности, нарушавайки заповедите и действайки на своя глава?
— Тогава времената бяха други. Имахме много повече свобода на действие.
— Все пак се забъркваше в неприятности, нали? — Стансфийлд поклати глава, сякаш се опитваше да се примири с нещо неприемливо. — Истината има ли изобщо някакво значение за теб, или смяташ цяла нощ да повтаряш едно и също, докато на всички ни писне от теб? Спомняш ли си колко пъти съм спасявал неблагодарния ти задник? А сега критикуваш новото момче, сякаш ти си бил светец.