Руснакът поръча бутилка скъпо бордо и представи момичетата на Саяд. Русата се казваше Алиса, а червенокосата — Светлана. Втората изведнъж силно се заинтересува от сирийския шпионин. Точно така го представи Иванов — шпионин, не нещо друго. На руснаците това определение вероятно им звучеше вълнуващо, но за арабина то бе обида — една от многото, които несъмнено щеше да се наложи да изтърпи в тази зимна вечер.
Руснакът поръчваше бутилка след бутилка, ястие след ястие. Саяд се почувства преял още преди да донесат основното. Иванов отклоняваше разговора от всяка сериозна тема, а ръцете на Светлана все се оказваха в скута на арабина. Саяд нямаше илюзии за външния си вид. Той бе хубав мъж, но не достатъчно, за да привлече вниманието на двайсетгодишна манекенка. Несъмнено Иванов я беше извикал, за да обслужва госта. Арабинът се запита дали ще я бият, ако той откаже да спи с нея.
След като раздигнаха чиниите, Иванов се обърна към Алиса и й посочи изхода, кимна на Светлана да я последва. Каза им да отидат на бара и да си поръчат десерт. Когато тръгнаха, той ги изпрати с пошляпване по задника. Те се обърнаха, като едната го изгледа кокетно, а другата се престори на нацупена. Иванов се изсмя и ги изпрати с поглед, докато се отдалечаваха към бара. После, сякаш изведнъж превключи на друга програма, лицето му стана сериозно. Прошепна нещо на единия телохранител, стана и се настани само на педя от Саяд. Завесите се спуснаха и двамата останаха сами.
— Опитваш се да ме избягваш — отбеляза, като се усмихна накриво. Очите му заблестяха заплашително.
Гостът се опита да се измъкне:
— Не обичам да пътувам и тялото ми не е свикнало с този студ. Не исках да ви обидя.
— Аха… Е, разбирам те. През лятото Дамаск е непоносим. Но не се притеснявай, не съм се обидил — излъга руснакът. — Просто случаят е спешен. Имаме да обсъждаме много важни неща.
— Да, знам — опита се да не му противоречи Саяд.
Иванов отпи глътка вино и попита:
— От колко време се познаваме?
— Отдавна. Може би от дванайсет години.
— По-точно тринайсет. И сме създали на американците повече главоболия от всеки друг. — Той размаха юмрук. — Всеки път, когато се опитат да се бъркат в нашите работи, ние ги натирваме.
— Вярно е — съгласи се Саяд, без да споменава за многобройните пъти, когато руснаците се бяха месили в неговите работи.
— И сега отново са решили да ни се месят.
Арабинът седеше и втренчено гледаше скъпото френско вино в чашата си. Чувстваше погледа на Иванов върху себе си. Сви рамене и измърмори:
— Не съвсем.
— Аз дочух друго.
— Какво сте чули?
— Чух, че сте заловили един от тайните агенти на ЦРУ.
Саяд закипя от гняв, идеше му да убие някого. Сигурно ония кретени в Дамаск бяха издали информацията на руснаците. Изобщо имаше ли в тайните служби на правителството му някой, който да може да пази тайна? Съзнавайки, че няма как да отрече, той отговори:
— Хванахме ги да душат наоколо, но не съм убеден, че този агент играе някаква важна роля.
Руснакът се усмихна:
— Не бъди толкова скромен.
Саяд не знаеше какво да отговори, затова вдигна чашата и отпи глътка вино.
— Казаха ми, че този човек работи за оперативния им отдел. Че е пряко подчинен на заместник-директор Стансфийлд. Че е работил в Берлин и Москва.
Някой в Дамаск наистина не знаеше да си държи езика зад зъбите.
— Както знаете от собствен опит, тези хора са обучени лъжци — отбеляза Саяд. — Не мога да кажа със сигурност дали твърденията му отговарят на истината.
— Те обикновено омаловажават ролята си, не я преувеличават.
— Най-важното е, че отново им нанесохме болезнен удар, а както знаете, те нямат куража да отговорят със същото.
— Не съм сигурен в наши дни — измърмори Иванов, като го погледна подозрително.
— Не се тревожете за такива дребни риби.
— Рибата може да е по-голяма, отколкото изглежда — предупреди руснакът, давайки да се разбере, че знае още нещо.
— Каква информация имате?
— Разни неща… слухове оттук-оттам. Нищо конкретно, но аз съм в този занаят достатъчно отдавна, за да надушвам, когато има нещо гнило.
— Какви неща?
— Хамди Шариф.
Саяд се замисли за убития наскоро търговец на оръжие.
— Да, познавах го добре.
— Кой мислиш, че го е убил?