Старият шпионин обяви с дяволит блясък в очите:
— Началството реши да ни натири. Не искат да им се появяваме пред очите, докато не покажем резултати, които да оправдаят всички средства и време, използвани за обучението ви.
Рап не знаеше подробности, но имаше чувството, че командването в Ленгли не е доволно от нещо. Поведението на Хърли се промени още преди да напуснат Щатите. Съвсем скоро отрядът щеше да влезе в директна схватка с врага и възможността да се върне в истинската игра преобрази стария шпионин. Този път Рап и Ричардс щяха да действат заедно. Или поне щяха да пристигнат по едно и също време. Самолетът на Рап кацаше малко по-късно. Когато пристигна, той видя Ричардс да го чака от другата страна на паспортния контрол. Сега Рап пътуваше с американски паспорт. Представи го на възрастния служител на гишето, който го разлисти с немска прилежност. Раницата, дънките и старото вълнено палто явно бяха достатъчни, за да се досети, че пътникът не идва по работа, защото му спести редовния въпрос: „в командировка или на почивка“. Сложи печат и му върна паспорта. Дори не го удостои с поглед. Рап се изсмя вътрешно. Де да можеше всеки път да минава толкова лесно.
С Ричардс се здрависаха и заедно се качиха на такси за крайбрежната улица, известна сред местните като „Ландунгсбрюкен“. В пристанището тъкмо влизаше голям презокеански кораб. На тротоара се насъбраха туристи и удивено наблюдаваха грамадния плавателен съд, изглеждащ толкова не на място на метри от старите тухлени сгради. Рап и Ричардс не спряха да зяпат. Бързо трябваше да отидат в складовия район, където ги чакаше Хърли.
Минаха покрай една проститутка, чакаща клиенти на крайбрежната улица. Ричардс се обърна към Рап и попита:
— Бийтълсите не бяха ли тръгнали от тук?
Мич се усмихна. Странна птица бе тоя Ричардс. Идваха в Хамбург да убият човек, а той мислеше за „Бийтълс“.
— Не знам такова нещо — отговори.
— Почти съм сигурен, че е така. Два месеца са свирили в един клуб за стриптийз. Искам да го видя, докато сме в града.
Рап огледа колегата си, после не се сдържа и се разсмя.
— Какво има? — попита Ричардс.
— Идваме да убием човек — зашепна Рап, — а ти ми говориш за някакъв стриптийз клуб, където „Бийтълс“ били свирили преди трийсет години.
— Какво лошо има? Това, с което се занимаваме, не означава, че не можем да бъдем като нормалните хора?
Ричардс много по-лесно правеше прехода между двата свята, в които живееха.
— Имаш право — съгласи се Рап. — Само искам да видя физиономията на Стан, когато му поискаш разрешение.
— Ха… само гледай. Ако има алкохол и голи мацки, със сигурност ще прегърне идеята.
— Може би си прав.
Апартаментът се намираше в един от стогодишните складове край реката, преустроен в жилищен блок. Вътре беше влажно и студено. Почти като в Лондон. Хърли ги беше информирал, че повечето апартаменти в сградата все още не са продадени. Онзи, който използваха, бил собственост на една американска фирма, която го купила като представително жилище. Рап не се интересуваше от подробности освен от свързаните с непосредствената им задача, но Ричардс бе по-любопитен. Опита се да разбере коя е американската фирма, притежаваща апартамента, и дали има нещо общо с бивши шпиони. Хърли отговори, че ако има нещо, което трябва да знаят, ще им го каже.
— Останалото не ви засяга — завърши той.
Рап и Хърли не се бяха сдобрили съвсем. По-скоро бяха сключили примирие. След срещата си с Джордж, или както беше истинското му име, Рап, Ричардс и Хърли бяха отишли в къщата край езерото, за да се подготвят за хамбургската операция. От време на време старият шпионин поглеждаше Рап, сякаш гледаше умствено изоставащ, но вече не крещеше и не псуваше. Младежът прие това като знак за помирение.
Пет дни по-късно Хърли го извика да се поразходят.
— Премисли си всичко около последната си операция?
— Истанбул ли имаш предвид?
— В колко операции общо си участвал?
— Извинявай… Да, мислих за това.
— Има ли нещо, което би направил по различен начин.
Рап вървеше, без да вдига поглед.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид.
— Вече сме приели факта, че действа без наше знание. Казах ти. Част от работата ми е да ти помогна да се усъвършенстваш. Въпросът ми е свързан с тактиката. Като премислиш всичките си действия в градинката онази сутрин, когато реши да убиеш Шариф, има ли нещо, което би направил по различен начин.