На Хърли това заключение не му хареса, но той не беше инатлив глупак. Знаеше каква задача са му поставили и си даваше сметка, че засега не е успял да постигне никакъв напредък по най-деликатната от трите програми. Въпреки това нямаше навика да се предава лесно.
— Мога да науча всекиго да убива. Това е елементарно. Насочваш оръжието, дръпваш спусъка и ако приемем, че умееш да се целиш… бум!, парче олово пронизва тялото на жертвата, поразява жизненоважни органи и готово. Ако човек има малко повече кураж, мога да го науча как да забие нож в гърдите на врага и да пукне сърцето му като балон. По дяволите… мога да ти покажа хиляди начини да изпратиш някого на оня свят. Мога да те уча на бойни изкуства до припадък…
— Обаче? — попита тя, за да го подтикне към онова, което знаеше, че ще каже.
— Да превърнеш някого в онова, което ние търсим… — Той замълча за момент и поклати глава. — Никак не е лесно.
Кенеди въздъхна. Това беше моментът, който чакаше. Докосна ръката на Хърли и изрече:
— Не казвам, че е лесно. Точно затова трябва да имаш доверие и на останалите в екипа. Този младеж е истинска скъпоценност, Стан. Сега не го осъзнаваш, защото смяташ, че човек трябва задължително да мине през военна подготовка, преди да дойде при теб за обучение, и аз по принцип съм съгласна. Този случай обаче е друг. Просто ще трябва да почакаш малко с упражненията за развиване на самоконтрол. Това, което съм ти докарала, е точно от каквото имаме нужда, Стан. Няма лоши навици, за които ще трябва да жертваш месеци, докато ги изкорениш. Няма я строгата военна дисциплина, заради която в цивилна обстановка тези момчета се набиват на очи като паднали от космоса.
Хърли погледна към колата.
— Резултатите му на всички тестове са далеч над средните — добави Кенеди. — И можеш да правиш с него каквото поискаш.
Той се намръщи и се вгледа изпитателно в неодяланото парче дърво, което Айрини искаше да му натресе.
— Разбира се — додаде тя, — преди всичко ще се наложи да преглътнеш гордостта си и да признаеш, че момиченцето, което е седяло на коляното ти, вече е зряла жена и може би умее да открива истинските таланти по-добре от теб.
„Шах и мат — помисли си Хърли. — Сега няма как да се отърва от тоя некадърник. Но за няколко дни ще намеря начин да го накарам да се откаже.“
— Добре — отговори с пораженчески тон. — Но без специално отношение. Ще мине през всички изпитания като всеки друг, иначе си заминава.
— Не очаквам да имаш специално отношение към него, но… — Кенеди вдигна предупредително пръст — … много ще се разочаровам, ако разбера, че си го нарочил и му отделяш повече внимание, отколкото на останалите.
Хърли се замисли за момент, после кимна рязко:
— Добре. Ще стане, както ти искаш, но те уверявам, че само да доловя някаква слабост…
— Знам, знам — прекъсна го тя, без да му даде възможност да произнесе докрай тирадата си. — Ще го накараш да съжалява, че те е срещнал.
За момента бе постигнала целта си. Рап само трябваше да покаже на този своенравен дъртак онова, което тя вече знаеше.
— Хайде, трябва да се връщам във Фермата да свърша една работа. Ще се отбия за вечеря. — Тя се обърна и докато се отдалечаваше към колата, извика, без да се обръща: — И внимавай да не изглежда по-измъчен от останалите шестима, защото ще си имаш работа с една много сърдита племенничка.
3.
Кенеди потегли, като остави след себе си Рап и голямата тежка мешка с нещата му отстрани на пътя. Сцената изглеждаше малко нереална. Накара го да си спомни един ден преди години, когато беше на девет и майка му го остави така в един ученически лагер. Както и днес, тогава той бе отишъл по собствено желание, само дето сега не плачеше. Тогава беше само едно хлапе, страхуващо се от неизвестното. Днес бе двайсет и три годишен мъж, готов да покорява света.
Когато колата се отдалечи, той си даде сметка за истинската тежест на решението си. Вратата за отстъпление се затваряше. Беше избрал своя път и без съмнение не най-лекия. Чакаше го обрасла с храсталаци и изпълнена с опасности пътека, но въпреки това с младежкия си ентусиазъм той се чувстваше непобедим и вече кроеше планове как да излъже смъртта. Със сигурност щяха да се опитат да го откажат, но той бе уверен, че това няма да се случи. Никога в живота си не се беше отказвал от нищо, което е започнал, а нямаше нещо, което да е желал повече от това. Рап знаеше какво го очаква. Знаеше как ще се опитват да го измъчват и разиграват и че ще се наложи да изтърпи всичко. Наградата накрая обаче си заслужаваше страданията и той бе готов да понесе всичко за този шанс.