34.
Пътуването мина гладко. Подкараха големия мерцедес на юг и само с две спирания стигнаха германско-швейцарската граница. Осем часа се движиха с почти постоянна скорост от 120 километра в час по гладкия, плавно криволичещ аутобан. Налагаше се да намаляват само когато преминаваха покрай големи градове, а в планините криволичещият, издигащ се с лек наклон път почти не ги забави. Добре, че нямаше сняг.
Минаха покрай Хановер, Касел, Франкфурт, Страсбург и множество други градове и през цялото време Хърли внимателно изучаваше съкровището от информация, което бяха взели от сейфа на банкера. Ричардс включи лаптопа и с помощта на дешифрираща програма прехвърли данните от дисковете на Дорфман по сателитния телефон. Във Вашингтон Кенеди бе събрала екип от специалисти, които превеждаха и анализираха информацията. Когато стигнаха в Касел, Ричардс вече бе приключил с трансфера. След това се отпусна на седалката и поспа два часа. Рап чуваше откъслечни разговори от задната седалка и се питаше какъв ще бъде следващият им ход. Хърли обичаше да им дава само информацията, свързана с непосредствената задача, а това означаваше, че според него спътниците му не трябваше да знаят почти нищо.
След няколко часа пътуване Хърли нареди на Рап да отбие и да се смени с Ричардс. Заредиха, отидоха до тоалетна и Хърли купи кафе и нещо за ядене за себе си и Ричардс. Рап нямаше нищо против да кара, но старият шпионин настоя да се сменят. Много беше важно да си починат добре. Никога не се знаеше кога ще стане напечено. Типично в негов стил, той не последва собствените си съвети и продължи да работи на пълни обороти. Мич седна на задната седалка и след няколко минути мълчание попита:
— Какво правиш?
Нетипично за него, Хърли се засмя:
— Ще ви обясня, преди да стигнем до границата. Сега ме остави да разнищя тази работа.
Рап си помисли, че шефът му вече е позамаян от умората, но това не го засягаше особено. След няколко минути от плавното полюшване на колата, носеща се с висока скорост по гладката магистрала, започна да се унася. Той сгъна якето си, пъхна го между главата си и вратата и заспа. В продължение на няколко часа ту се будеше, ту пак задрямваше, пронизителният звън на сателитния телефон прекъсваше сънищата му за пудели, лоши прически и овързани като кренвирши дебели германки. При едно от разсънванията си се запита какво ли ще прави фрау Дорфман с кучетата сега, след като съпругът й напусна този свят. Незнайно защо се замисли за локвата кръв около главата на банкера. Колко се беше разпростряла? Беше ли започнала да съхне на сухия зимен въздух? Колко кръв всъщност имаше в човешката глава? Половин литър? Преди да направи окончателно предположение за количеството, отново заспа.
Хърли не спираше. Преглеждаше внимателно всеки документ, всяка папка, всяка бележка или разписка. Изписа почти цял бележник с най-важната информация. В 5:00 спряха пред един мотел в покрайнините на Фрайбург и наеха две свързани помежду си стаи, където се изкъпаха и преоблякоха за преминаването през границата. Хърли ги накара да приберат оръжията си в тайниците на куфарите. В шест отново бяха на път, с топло кафе и кифли. Хърли бе готов да обясни какво прави. За съжаление избра неподходяща военна кампания, за да илюстрира действията си.
— Запознати ли сте с морския поход на Шърман?
Рап шофираше. Тъй като беше израснал в Северна Вирджиния, той не се смяташе за южняк, но познаваше историята на Гражданската война. За истинския южняк Ричардс, израснал в Ковингтън, щата Джорджия, самото споменаване на Уилям Текумсе Шърман бе достатъчен повод за сбиване.
— Война по всички фронтове — обяви Хърли. — Точно както Шърман. Ако врагът не иска да излезе на открито, ще го бием в собственото му леговище. Трябва да унищожим съпротивителните им способности. Трябва да ги подплашим така, че да изпълзят на открито и там да ги смачкаме.
Рап виждаше лицата и на двамата си спътници в огледалото. Хърли не забелязваше отвратеното изражение на Ричардс.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че ние сме Шърман? — попита Ричардс.
— И още как — вдъхновено заяви старият шпионин. — Той е излязъл победител, нали?
Рап не можа да се сдържи и прихна да се смее.
— Какво е толкова смешно? — изръмжа Хърли.
Когато се овладя, младият мъж отговори: