Рап помнеше черно-белите снимки на различни жестокости, които беше гледал като дете в предаването „Светът във война“.
— Значи мразите руснаците?
— Нека просто да кажа, че разделям хората на добри и на лоши — с усмивка отговори Олмайер.
40.
До ранния следобед научиха, че Дорфман е бил убит. Новината изкара Иванов от кожата. В продължение на пет минути той крещя; повтаряше, че никога не е имал доверие на банкера, което накара Швец да се запита защо, по дяволите, глупакът е поверил толкова много пари на човек, на когото не вярва. След това Иванов, който живееше в постоянна параноя, измисли десетина конспиративни теории за случилото се. Беше убеден, че Дорфман се е напил и е издал тайната на когото не трябва. После този човек е решил да се отърве от банкера и да прибере всичко за себе си. Как обаче беше преодолял системата за охрана? Явно извършителите бяха опитни престъпници.
Иванов имаше дълъг списък от врагове. Например онзи кубински генерал, когото бе прецакал преди няколко години при един обмен на информация. Как би могъл този човек да стои зад източването на сметките, Швец не можеше да си представи, но след като бе попитал шефа си за вероятните заподозрени, трябваше да изслуша цялата информация, изливаща се от замъгления от водката мозък на Иванов. Имаше някакъв германски индустриалец, когото беше измамил преди около година, един испански магнат, а също цял куп евреи и бивши комунистически функционери, които открай време чакаха удобен случай да му отмъстят. Никой не изглеждаше способен да организира такава операция.
Швец взе цялата информация и замина за Хамбург с полет на „Луфтханза“. Преди да тръгне, телефонира на техния човек в консулството и му нареди да се свърже с местната полиция и да направи копие на доклада от огледа на местопрестъплението. В пет и половина вечерта Пьотър Сергеевич го чакаше на летището с документа в ръка. Швец се беше срещал веднъж с Пьотър преди няколко години. След кратка размяна на любезности помощникът на Иванов поиска да отидат в банката. Качи се в колата и разгърна доклада. Дорфман бе прободен с нож в бедрото и застрелян с един куршум в главата. Жена му била открита вързана и със запушена уста в мазето. Според нейните показания около десет вечерта в къщата нахълтали двама маскирани. Не ги беше чула да говорят и единственото описание, което можеше да даде на полицията, бе, че са били еднакви на ръст.
Странно, но кучетата бяха невредими. Едното бе намерено заключено в мазето с жената, а другото обикаляло из къщата. Беше стъпило в локвата кръв около главата на Дорфман и оставило стъпки навсякъде. Нямаше следи от взлом и съседите не бяха видели нищо. Фактът, че жената и кучетата са оставени живи, се стори интересен на Швец. Така можеха да изключат различните враждебно настроени групировки в Москва, макар че ако потърсеха мнението на Швец, той би ги посъветвал да нанесат на Иванов точно такъв удар. Извършителите очевидно бяха професионалисти.
Швец прочете доклада, затвори го и реши, че е безполезен. Всичко беше възможно. Можеше Дорфман да е казал на някого за парите и той да е решил да ги открадне. Двайсет и шест милиона беше сума, за която много хора биха направили всичко. Швец размишляваше и за себе си. Той също беше подготвен да извърши такъв удар. Колко по-просто щеше да му бъде, ако Дорфман бе откраднал парите и се беше опитал да се скрие. Лесно щяха да го открият. Винаги ги откриваха. Глупаците обикновено бягаха в някой тропически курорт, като наивно си мислеха, че ще останат незабелязани между местните и туристите.
Стигнаха в банката след шест и половина и Швец се замисли за предимствата и недостатъците, ако Сергеевич влезе с него. Реши да не го прави. Нямаше нужда от физическа сила, поне засега. Освен това колкото по-малко знаеше Пьотър за уязвимото положение на Иванов, толкова по-добре. Банката имаше типичен външен вид. Висока, величествена, цялата в стъкло — проектирана така, че да създава впечатление за стабилност и сигурност. Това бе едно от многото неща, на които разчиташе Швец.
На входа го пресрещна въоръжен охранител и му каза, че е затворено, но той го увери, че няма намерение да прави финансови операции. Изкушаваше се да добави, че може да направи изключение, ако пазачът възстанови двайсет и шестте милиона, откраднати от шефа му и неговите съдружници, но знаеше, че човекът няма такива правомощия. Затова просто поиска да говори с началника на охраната. Пазачът се подвоуми, затова Швец добави: