— Свързано е със смъртта на хер Дорфман.
Това коренно промени нещата. След по-малко от минута Швец беше на горния етаж и говореше с друг, доста по-възрастен охранител, носещ същата бяла риза с черни пагони и черни панталони. Руснакът показа документите си от СВР и заяви, че е много важно посещението му да остане в тайна. Началникът на охраната го уведоми, че президентът на банката е много зает.
— Сигурно е на среща с борда на директорите — предположи Швец и смутеното изражение на охранителя му даде отговора, от който имаше нужда. — Давам ви две минути. Обадете му се веднага и му кажете, че искам да говоря с него за Дорфман. Някои много влиятелни хора в Русия искат отговори, и то веднага.
Охранителят излезе. Върна се след по-малко от минута в компанията на добре облечен мъж, който изглеждаше като след труден ден.
— Казвам се Кьониг — представи се президентът на банката. — Какво желаете?
— Николай Швец, от руското правителство. — Руснакът отново показа документите си и кимна към охранителя. — Може ли да поговорим на четири очи.
— Да. Елате с мен.
За голямо разочарование на Швец влязоха в една работна кабинка с остъклени стени, а не в кабинета на президента. От голото помещение не можеше да получи никаква информация. Нямаше снимки на любими хора. Никакъв личен предмет. Трябваше да накара Сергеевич да се поразрови в биографията на президента, за да имат лостове да му влияят.
Кьониг остана прав; явно бързаше да се върне на заседанието.
— Какво ви интересува?
— Разбрах, че Дорфман е имал много неприятна случка снощи.
Банкерът се изкашля нервно:
— От полицията ме посъветваха да не обсъждам с никого обстоятелствата около смъртта на хер Дорфман.
— Искате ли да информирам полицията, че тази сутрин са били откраднати 26 милиона долара от парите на Майка Русия, или направо да го разгласим в медиите?
Това беше откровена лъжа, но Швец нямаше как да признае, че част от парите са на различни терористични групи, а друга — на страховития Директорат Ес на СВР.
Банкерът пребледня, подпря се на един стол и тихо повтори сумата.
— Нямам желание да намесваме полицията или пресата, но това зависи от вас, хер Кьониг.
— Какво искате да знаете?
— Колко пари общо са изчезнали?
— Заедно с вашите двайсет и шест милиона… четирийсет и седем. Но тези пари не са били в нашата банка — опита се да се оправдае Кьониг. — Още изясняваме какво е вършил Ханс през последните години.
— Как така не са били във вашата банка?
— Всички пари са били в швейцарски банки и офшорни сметки на Карибските острови и в Далечния изток.
— Но Дорфман е управлявал средствата в качеството си на вицепрезидент на тази банка.
— За момента това не е сигурно. Досега не сме намерили никакви официални документи за въпросните влогове в компютърната ни система.
Швец не беше сигурен дали може да му вярва.
— Допреди минута мислехте, че сте загазили с около двайсет милиона. Сега знаете, че са двойно повече. Защо сте толкова сигурен, че утре няма да се окаже, че са изчезнали още толкова?
— Не съм съгласен с глагола „загазили“. Когато е оперирал с тези сметки, хер Дорфман несъмнено е действал на своя глава, не като представител на банката.
— Хер Кьониг — каза Швец, като се изсмя мрачно, — и двамата добре знаем, че това оправдание няма да мине. Парите може да не са били във вашия трезор, но ваш висш служител е оперирал ежедневно с минимум четирийсет и седем милиона долара, вероятно и повече. Банката ви печели комисионни от тези транзакции…
— Но…
— Оставете ме да довърша. Не съм дошъл, за да ни вменявам вина. Тук съм, за да хвана онзи, който е откраднал парите, и да ги върна на законните им собственици.
Може би за първи път от срещата им лицето на Кьониг придоби някакъв цвят.
— Както винаги в такива случаи… в момента се води финансово разследване.
— Колко време ще продължи?
— Може да се проточи.
— Съветвам ви да бъдете честен с мен. Утре се връщам в Москва, а хората, за които работя… не се церемонят много. Не си падат по дългите разговори. Биха предпочели да ви вържат и да обработват тестисите ви с разни уреди. Затова ви съветвам да ми кажете какво знаете. — Швец добави с приятелски тон: — Така ще мога с чиста съвест да им кажа, че сте разбран човек. Човек, на когото може да се има доверие.