Грета му се усмихна. Този път Рап не загуби самообладание, отговори с дяволита усмивка и се приближи към тях.
— Добър вечер, дами. — Подаде й ръка. Този път суха. — Грета, изглеждаш прекрасно.
— Благодаря, Мич… тоест Майк.
Той се засмя:
— Добро попадение.
— Запознай се с баба ми Елза.
Рап се ръкува с възрастната жена.
— Много ми е приятно, фрау Олмайер. Имате прекрасен дом.
Тя се усмихна и на него му се стори, че има проблем с очите. Гледаше малко разфокусирано. Ръката й също бе доста слаба и той се почуди дали не е болна.
Неочаквано Олмайер се озова при тях.
— Майкъл, виждам, че с Грета вече се познавате.
— Да, срещнахме се по-рано следобеда.
— И с жена ми. — Олмайер постави ръка върху рамото й.
— Да.
Немецът погледна внучката си и отбеляза:
— Грета е нашата най-голяма гордост и радост.
— Напълно ви разбирам. Много е умна.
— И засега единствена от внуците ми не е проявила интерес към банковото дело.
През следващите пет минути Рап научи цялата история на семейството. Карл и Елза имаха две момчета и две момичета. Едната им дъщеря беше омъжена и живееше в Лондон, другата беше разведена и живееше в Испания. Съпругите на Аугуст и Роберт в момента бяха на почивка при етърва си. Имаха единайсет внуци, като Грета беше трета по възраст. Елза не говореше, само от време на време се усмихваше. Ричардс, Хърли и двамата братя бяха в другия край на стаята и явно обсъждаха важни неща, но Рап не бързаше да отиде при тях. По-приятно му беше с Грета. Той използваше всяка възможност да й се наслаждава. Сега бе хванала косата си отзад с шнола, което й придаваше по-зрял вид. Носеше кобалтовосиня блуза, черна пола и сиви чорапогащи. Рап забеляза, че Олмайер проследи веднъж погледа му, а нямаше представа какво мисли Елза. Тя продължаваше да се усмихва.
Олмайерови проявиха тактичност и не го разпитваха за семейството му, в който случай щеше да се принуди да ги излъже. Домакинът реши, че е време за вечеря. Подкани жена си да му подаде ръка, но преди да се изправи, тя дръпна внучката си към себе си и й прошепна нещо на ухото. Грета се изкиска. Фрау Олмайер се усмихна дяволито на Рап, после пак дръпна внучка си и й прошепна още нещо. След това хвана ръката на съпруга си и се изправи.
Елза направи няколко стъпки към Рап и за негова изненада, протегна ръка и го погали по бузата. Усмихна се топло и без да продума, се отдалечи.
Мич се обърна към Грета:
— Баба ти е много интересна жена.
Тя го хвана под ръка и го поведе към трапезарията, но не бързаше да настигнат останалите.
— Баба Елза е удивителна жена. За съжаление не е добре.
— Какво й е? — попита Рап; докосването на Грета накара сърцето му да се разтупти лудо.
— Има Алцхаймер.
— Съжалявам.
— Няма защо да съжаляваш. Случва се. Такъв е животът.
— Вероятно.
Той я погледна. Тя ухаеше така прекрасно, че му се искаше да зарови лицето си в буйната й руса коса.
— Тя не съжалява — продължи момичето. — Само допреди година водеше много активен живот. Сега живея при тях и работя в банката. Така имам повече време да бъда с нея… докато все още ме помни.
— Много мило.
— По цяла вечер разглеждаме стари писма и снимки. Има толкова много семейни тайни, които само тя знае. Дядо ми е изключително умен човек, но понякога не си спомня имената дори на собствените си внуци.
— Твоето със сигурност не го забравя. Личи си, че те обожава.
— Е… нали работя за него. Желателно е да знае името ми.
Когато влязоха в трапезарията, Рап каза:
— Може ли да те попитам какво ти прошепна баба ти?
Грета се засмя нервно и за миг допря глава до рамото му, преди да пусне ръката му.
— Може би след няколко питиета.
Рап я последва като кученце от дясната страна на дългата маса. Имаше дванайсет стола, но те бяха само осем, затова се настаниха в единия край, като Карл седна на челното място, с Елза отляво, после — Грета и Рап. Хърли се настани отдясно на стария си приятел, последван от Аугуст, Ричардс и Роберт.
Напълниха чашите с вино и продължиха да разговарят по стари и нови теми. По едно време Ричардс успя да привлече вниманието на Рап и съзаклятнически поклати глава, като посочи с очи Грета. В този момент Рап водеше доста скучен разговор с чичото на момичето, седнал точно срещу него. Когато Грета изпи виното в чашата си, младият американец се наведе към нея и попита: