Никога не бе познавала някой, който да е толкова внимателен при една целувка, а устните му още не бяха докоснали нейните. Върхът на езика му обрисуваше и вкусваше устата й толкова нежно, толкова бавно. Цялата чувственост, цялата възбуда бе съсредоточена там. Как можеше да знае, че едни устни могат да бъдат толкова чувствителни? Как можеше да знае, че една целувка, която дори не бе и целувка, можеше да я направи неспособна да се помръдне?
След това той улови долната й устна между зъбите си и дъхът й се разтрепери. Алън леко я захапа, докато Шелби усети как дълбоко в нея се надига неумолимо желание. Имаше ритъм, той я водеше към него, а тя бе забравила да се съпротивлява. Палецът му се плъзгаше нагоре и надолу по вената на китката й, върховете на пръстите му едва докосваха врата й. Точките на удоволствие се разширяваха, докато цялото й тяло затрептя. А устните му все още не бяха докоснали нейните.
Шелби простена — нисък, гърлен звук, който изразяваше едновременно и отстъпление, и настояване. Бяха устни до устни и в момента на допира възбудата избухна в страст.
Алън знаеше, че устните й ще са такива — горещи и нетърпеливи. Знаеше, че тялото й ще е такова срещу неговото — меко и силно. Затова ли се събуди, мислейки за нея? Затова ли се озова пред магазина й, когато следобедът избледняваше? За пръв път през живота си откри, че причината нямаше значение. Бяха притиснати един към друг и това му бе достатъчно.
Косите й имаха неописуемия аромат, който помнеше. Зарови пръсти в тях, сякаш можеше да поеме уханието през порите си. Езикът й посрещна неговия, търсещ и опитващ, докато във вкуса й се събраха всички вкусове, които някога бе пожелавал. Възглавниците прошумоляха меко, когато той я притисна между тях и себе си.
Шелби не бе очаквала от него такава неподправена, всепоглъщаща страст. Стил — би очаквала стил и прелъстяване с всички подробности. Това можеше да избегне или да му устои. Ала не можеше да устои на желание, което толкова бързо бе надминало нейното. Не можеше да избегне страст, която вече я бе уловила. Тя плъзна длани по голия му гръб и простена от удоволствие, когато усещането запали нов огън в нея.
Това бе нещо прекалено здраво, за да бъде изваяно, прекалено твърдо, за да бъде променено. Този мъж бе оформил себе си така, както бе решил сам. Шелби го разбра инстинктивно и усети как дори само от това страстта й се разгаря. Но със страстта дойде и осъзнаването, че тя самата ставаше прекалено мека, прекалено податлива, дойде страхът, че той можеше вече да е променил формата й с тази целувка.
— Алън… — Шелби събра съпротивителните си сили, когато всяка пора, всяка клетка крещеше да се предаде. — Достатъчно — успя да произнесе в устните му.
— Не съвсем — възрази той и я привлече по-близо, когато искаше да се измъкне.
Отново я увличаше в дълбока вода, откъдето нямаше изход и където нямаше контрол върху момента.
— Алън! — Тя се отдръпна дотолкова, че да може да види лицето му. — Искам да спреш. — Дишането й бе неравномерно, очите й бяха тъмни като дим, ала съпротивлението в тялото й бе съвсем реално. Той почувства горещ прилив на гняв, който майсторски овладя, и остро желание, с което имаше повече проблеми.
— Добре, — Алън разхлаби прегръдката. — Защо?
Рядко й се налагаше да си заповядва да направи нещо толкова просто като да се отпусне. Но дори и след това в основата на врата й остана леко напрежение.
— Много добре се целуваш — забеляза Шелби престорено равнодушно.
— Като за политик ли?
Тя въздъхна възмутено и се изправи. Да го вземат дяволите, задето знаеше точно къде да я клъвне — и за умението му да я клъвне без никакво усилие. Надут е, каза си. Надут, самодоволен и погълнат от себе си.
В апартамента бе почти тъмно. Шелби светна лампата, изненадана колко време бе минало, след като всичко сякаш се бе случило толкова бързо.
— Алън… — Сплете пръсти, както правеше, когато решеше да е спокойна.
— Не отговори на въпроса ми — настоя той и се облегна на възглавниците, които му напомняха за кожата й.
— Може би не съм била достатъчно ясна. — Едва се сдържа да не каже нещо, което да изтрие този мек заинтригуван поглед от очите му. По дяволите, биваше си го, помисли си неохотно, и с думите, и с израженията. Искаше й се да се изправи срещу него, когато сърцето й не се блъскаше така. — Всичко, което казах снощи, го мисля.