За миг той се намръщи на празната чаша до себе си. Възцари се мъртвешка тишина. Дениъл бавно премести поглед обратно към Шелби. Очите му бяха бесни, нейните дръзки. Той се надигна от креслото и се извиси над нея, огромен като мечка мъж с пламтяща коса. Тя опря ръце на кръста си — тънка като фиданка жена със също толкова драматични къдрици. На Алън за миг му се прииска да можеше да рисува.
Дениъл отметна глава назад и се разсмя гръмогласно.
— Бога ми, това се казва момиче!
В следващия момент Шелби загуби опора под краката си и се озова стисната в мечешка прегръдка за добре дошла.
Не й отне много време да си създаде представа за семейство Макгрегър. Дениъл бе самоуверен, артистичен и строг — и със сърце от памук, когато ставаше дума за децата му. Ана имаше очите и характера на големия си син. Тя според Шелби можеше тихо да управлява всички, включително съпруга си. След като цяла вечер я наблюдава, Шелби реши, че трябва много да внимава с Алън. Той имаше търпението и проницателността на майка си. Опасна комбинация.
Хареса й семейството на Алън, приликите и контрастите. Поотделно биха й се сторили интересни. Като група бяха очарователни. Самата къща бе нещо, на което никога не би могла да устои. Сводести тавани, водоливници, странни ризници и безкрайни проходи. Вечеряха в столова, голяма колкото една нормална къща. Над огромната камина, сега пълна със зелени клонки, вместо с бумтящ огън, висяха кръстосани мечове. Прозорците бяха високи и армирани, но огромните полилеи пръскаха светлина. Богатството, със своята ексцентричност и показност, подхождаше на Дениъл Макгрегър.
Шелби, седнала отляво на Дениъл, прокара пръст по ръба на чинията.
— Много красив сервиз — забеляза тя. — Уеджууд, от края на осемнайсети век. Жълтото е много рядко.
— От баба ми е — обади се Ана. — Единственото й богатство. Никога не съм осъзнавала, че цветът му е рядък.
— Синьото, виолетовото, зеленото и черното най-често се постигат с оксидна боя. Ала този тон съм го срещала само в музея.
— Никога не съм разбирал цялата тая дандания заради една чиния — вметна Дениъл.
— Защото повече те интересува какво има в нея — обясни Серина.
— Шелби е грънчарка — намеси се Алън, преди баща му да бе успял да отговори.
— Грънчарка ли? — Дениъл сви вежди и я изгледа. — Ти правиш грънци?
— Освен другите неща — отвърна тя сухо.
— Майка ни правеше грънци — обади се тихо Даяна.
— Помня я как работеше на малко ръчно колело. Очаровах се какво може да се създаде от една бучка кал. Помниш ли, Джъстин?
— Да. Тя понякога продаваше някои неща в магазинчето в града. Ти продаваш ли изделията си? — попита той Шелби. — Или това ти е само хоби?
— Имам магазин в Джорджтаун. — Шелби усети силната връзка между брата и сестрата.
— Значи имаш магазин — кимна одобрително Дениъл. Търговията бе нещо, което той уважаваше. — Продаваш собствените си изделия. Бива ли те?
Тя вдигна чашата си.
— Иска ми се да мисля, че е така. — Отметна бретона от очите си и се обърна към Алън: — Какво ще кажеш, сенаторе, бива ли ме?
— Изненадващо добре се справяш — отговори той.
— Като за човек без никакво чувство за организация, успяваш да се занимаваш със занаята си, да движиш магазина и да живееш точно както ти харесва.
— Обичам необичайните комплименти — реши Шелби след моментно колебание. — Алън е свикнал да живее по-подредено. Той никога не би останал без бензин на магистралата.
— Обичам необичайните обиди — измърмори Алън.
— Добре се справяте! — Дениъл замахна с вилица и към двамата. — Знаеш какво искаш, момиче, нали?
— Както и всеки друг.
— Ще бъдеш добра първа дама, Шелби Кембъл. Пръстите й се свиха върху винената й чаша — неволен жест, който само Алън и майка му забелязаха.
— Възможно е — отвърна тя спокойно, — ако това беше моята амбиция.
— Със или без амбиция, това е съдба, когато си се хванала с него. — Той насочи вилицата към Алън.
— Малко избързваш. — Алън отряза от месото си, като изруга от сърце наум. — Аз още не съм решил да се кандидатирам за президент, а и Шелби още не се е съгласила да се омъжи за мен.
— Не си решил? Ха! — Дениъл гаврътна виното си. — Не се е съгласила? — Стовари с трясък чашата. — Момичето не ми изглежда глупаво, нищо, че е Кембъл — продължи той. — Тя е от добра шотландска порода, независимо от клана си. Ще народи истински макгрегърчета.
— Той още иска да смени името ми — обади се Джъстин, в опит да привлече огъня върху себе си.
— Трябва да се продължи рода — обясни му Дениъл.
— Но детето на Рина ще е и Макгрегър. Както и на Кейн, когато му дойде умът в главата и си спомни, че има задължения. — Хвърли на по-малкия си син един навъсен поглед, който бе посрещнат с дръзка усмивка.