— Ще говорим във Вашингтон — съгласи се Шелби. — И ти обещавам, че ще ти дам отговор.
Той кимна и я прегърна.
— Нека да бъде такъв, какъвто искам — прошепна тихо и я целуна без никакво търпение. — Късно е — добави Алън, като знаеше, че тя бе и изненадана, и развълнувана от алчната му целувка. — Сигурно всички са си легнали.
— И ние трябва да си лягаме.
Той се засмя и захапа ухото й.
-Какво ще кажеш за едно нощно къпане?
— Къпане ли? — Шелби с въздишка се отдаде на усещанията си. — Не съм си взела бански.
— Добре. — Алън я поведе към коридора към голяма двойна врата. Отвори я, вмъкна Шелби вътре и затвори вратите зад тях.
— Е? — Тя опря ръце на кръста си и огледа стаята. Бе голяма, както всичко друго в тази къща. Едната стена бе цялата стъклена с огромни буйни растения, закачени на зашеметяваща височина, през които се процеждаше лунната светлина. Подът бе покрит с малки мозаечни плочки, които образуваха сложни синьозелени плетеници. В центъра на стаята бе разположен огромен синкав басейн.
— Дениъл Макгрегър не си губи времето, а? — Гласът й се отрази от високия таван. Шелби се обърна засмяна към Алън: — Обзалагам се, че откакто си се родил, всеки ден си плувал. Първия път, когато те видях, ми заприлича на плувец на дълги разстояния, маратонец. Такава ти е фигурата. — Бързо стисна рамото му. — Може би не съм била далеч от истината. Той само се усмихна и я отведе от басейна.
— Първо ще отидем в сауната.
— О, така ли?
— Да. — Пъхна ръка в колана на панталоните й и я привлече по-близо. — Това разтваря порите. — С бързо движение ги разкопча и ги смъкна надолу по бедрата й.
— Щом настояваш… — Тя започна да разхлабва вратовръзката му. — Забелязал ли си, сенаторе, че през повечето време носиш много повече дрехи от мен?
— Ако искаш да знаеш… — Плъзна ръце под блузата й. — Забелязал съм.
Пръстите й несръчно започнаха да се борят с копчетата му.
— Спри, ако не искаш да влезеш в сауната съвсем облечен. — Шелби издиша продължително и издърпа ризата му. — Ще ни трябват хавлии — добави тя и с един силен замах плъзна длан по гърдите и корема му.
Алън бавно измъкна блузата й от панталона, позволявайки си да я погледа, преди да се обърне да вземе кърпи от рафта зад него. Шелби бе стройна, бяла… Примамлива и предизвикателна… И негова. Без да откъсва очи от неговите, тя уви кърпата около себе си.
Когато той отвори вратата на малката стаичка, я връхлетя суха горещина. Шелби за миг спря неподвижно да я погълне, после отиде на пейката.
— От месеци не съм ходила на сауна. — Затвори очи и легна по гръб.
— Казвали са ми, че баща ми е циментирал доста успешни сделки в тази стаичка — обади се Алън и се отпусна до нея.
Тя го погледна през премрежени ресници:
— Представям си. Това повечето нормални хора би ги разорило. — Лениво прокара пръст по бедрото му. — Ти използваш ли понякога сауната за жизненоважни държавни интриги, сенаторе?
— В малки горещи стаички съм склонен да си мисля за други неща. — Той се наведе и я целуна по голото рамо. — Жизненоважни, разбира се, ала по-лични.
— М-м-м… — Устните му се плъзнаха към шията й и Шелби отметна глава. — Колко лични?
— Много поверителни. — Алън я придърпа в скута си и започна онези бавни целувки, които винаги я опияняваха. Устните й се движеха срещу неговите с ленива, пропита от жегата страст. — Тялото ти ме очарова, Шелби. Стройно, гладко, пъргаво. — Устните му се спуснаха още по-надолу и се спряха точно над хлабавия възел на кърпата. — И умът ти… Също пъргав и сръчен като ръцете ти. Никога не ми е било ясно кое от двете ме е привлякло първо. Сигурно и двете едновременно.
Бе й достатъчно да лежи и да го оставя да я люби с думи и с нежното докосване на устните си. Мускулите й бяха отмалели от горещината, кожата й бе мека и влажна. Когато устните му се върнаха при нейните, тя откри, че няма сили да вдигне ръка към врата му и да го привлече по-близо. Но устните й можеха да се движат, да се разтварят, да подканят, да подмамват. Шелби съсредоточи цялата си сила там, защото тялото й сякаш се бе разтопило от жега и копнеж.
Докато я целуваше, бавно и дълбоко, върховете на пръстите му развързаха възела, кърпата се разтвори и я остави беззащитна.
Алън я чу как отново простена в устните му, вкуси треперещия й дъх, който се сля с неговия. Ароматът й, винаги вълнуващ, сега сякаш изпълни малката стаичка, докато не остана нищо друго. Затова я докосна, първо собственически и лениво, като виждаше в съзнанието си всяка извивка, преди да плъзне пръсти по нея.