— Никога не е толкова лесно, нали?
Шелби отново поклати глава:
— Да, не е лесно.
— Значи все пак сте решили да станете — наруши тишината Алън от прага. Макар да забеляза, че между Шелби и сестра му премина нещо, не изкоментира.
— Още няма десет — заяви Шелби и вдигна глава за целувка. — Ял ли си?
— Много отдавна. Има ли още кафе?
— Колкото искаш — отговори Серина. — Само си вземи едва чаша от бюфета. Виждал ли си Джъстин?
— Горе е с татко.
— Аха, замислят някаква брилянтна финансова операция.
— Играят покер — поправи я Алън, докато си наливаше кафе. — Татко е вътре с около петстотин долара.
— А Кейн?
— Вътре е с триста.
Серина се опита да изобрази неодобрение и не успя.
— Не знам какво да направя с Джъстин, та да престане да скубе роднините ми. Ти колко загуби?
Алън сви рамене и отпи.
— Около сто седемдесет и пет. — Улови погледа на Шелби и се усмихна: — Играя с Джъстин само по дипломатически причини. — Тя продължи да го гледа и той се облегна назад на бюфета. — И, по дяволите, някой ден ще го бия.
— Струва ми се, че в този щат комарът е забранен — предположи Шелби и погледна към вафлите, които точно внасяха. — Сигурно глобата е доста солена.
Без да й обръща внимание, Алън се вгледа в чинията й.
— Ти всичко това сама ли ще го изядеш?
— Да. — Тя взе сиропа и обилно поля вафлите. — Тъй като клубовете само за мъже са архаични, шовинистични и противоконституционни, предполагам, че мога да изиграя една игра.
Алън гледаше как вафлите изчезват.
— Никой от нас никога не е свързвал парите с пола. — Нави една от къдриците й на пръста си. — Готова ли си да губиш?
Шелби се усмихна и пъхна вилицата в устата си.
— Нямам такъв навик.
— Мисля, че ще погледам — реши Серина. — Къде са мама и Даяна?
— В градината — отговори Алън. — Даяна искаше няколко калема за къщата, която наскоро са купили с Кейн.
— Значи имаме един-два часа — кимна Серина и стана.
— Майка ти не одобрява ли картите?
— Не одобрява пурите на баща ми — обясни Серина. — Той ги крие от нея… Или тя му позволява да си мисли, че успява да ги скрие.
Спомнила си спокойните наблюдателни очи на Алън, Шелби реши, че бе по-скоро второто. Ана, също като Алън, нищо не пропускаше.
Докато се изкачваха по стълбите на кулата, до тях долетя боботещият глас на Дениъл:
— Проклет да си, Джъстин Блейд, имаш дяволски късмет.
— Вечните губещи, тези Макгрегърови — въздъхна Шелби и хвърли един поглед към Алън.
— Ще видим дали Кембълови могат да се справят по-добре. Нов играч — оповести той от вратата.
Във въздуха висеше гъстият ароматен пушек от скъп тютюн. Бяха наредили столовете около огромното старо бюро на Дениъл и го използваха като маса. Тримата мъже вдигнаха очи.
— Не искам да прибирам парите на жена си — заяви Джъстин и й се усмихна, стиснал пура между зъбите си.
— Няма да имаш тази възможност — успокои го Серина и с тиха въздишка се отпусна на облегалката на стола му. — Шелби иска да изиграе една-две игри.
— Кембъл! — Дениъл потри ръце. — Добре тогава, да видим накъде духа вятърът. Вземи си стол, момиче. Тройно вдигане, десет долара чипа, най-малко валета за отваряне.
— Ако мислиш, че ще си наваксаш загубите от мен, Макгрегър, много се лъжеш — любезно му съобщи Шелби и седна.
Дениъл изръмжа одобрително.
— Раздай картите, момче — нареди той на Кейн. — Раздай картите.
Отне й по-малко от десет минути да установи, че Джъстин Блейд бе най-добрият играч, когото някога бе срещала. А доста бе седяла край маси за покер, елегантни и не толкова. Дениъл играеше предизвикателно, Кейн с комбинация от импулсивност и умение, а Джъстин просто играеше. И печелеше. Тъй като разбираше, че бе изправена срещу много по-добър играч от нея, Шелби реши да заложи на най-голямото си според нея предимство. На слепия късмет.
Алън, който стоеше до нея, я видя как изчисти две купи, решила да се опита да направи кент флош. Той поклати глава и заобиколи масата да си сипе още една чаша кафе.
Харесваше му как изглеждат един до друг с баща му, почти опрели рамене, навели леко огненочервените си глави, докато си оглеждат картите. Странно колко лесно влезе тя в живота му, с тих плясък, който обещаваше безкрайни и пленителни вълни. Сякаш съвсем пасваше тук, както играеше покер в странната стая в кулата, с надвисналия облак дим и изстиващото кафе в чашите. Както щеше да подхожда и на изискан вашингтонски прием в блестяща от светлина и кристал зала, отпиваща шампанско от тънкостенна чаша.
През нощта пасваше в прегръдките му така, както никоя жена не бе пасвала и нямаше да пасне. Алън имаше нужда от нея в живота си, както имаше нужда от храна, вода и въздух.