— Добре, докато си тук, можеш да отидеш до града за продукти.
— Винаги се радвам, когато мога да услужа — измърмори Шелби. — Как успяваш да се снабдяваш с всички по-важни вестници, които се издават в страната?
— Плащам си — отвърна той простичко. — Мислят ме за странен.
— Наистина си странен.
— Точно така. А сега… — Избута чинията си настрани и се облегна на лакти. — Защо си тук?
— Просто исках да се измъкна за няколко дни — започна тя, ала брат й я прекъсна. Вместо да му отговори също така грубо или да се измъкне с шега, Шелби сведе очи към чинията си. — Трябваше да се измъкна — прошепна тя. — Грант, в живота ми е пълна каша.
— С кой не е така? — отвърна той, но протегна ръка и вдигна брадичката й. — Недей, Шелби — измърмори, като видя, че очите й се замъгляват. — Поеми дълбоко въздух и ми разкажи.
Тя пое дълбоко въздух, макар и треперливо, и се опита да овладее сълзите си.
— Влюбена съм, а не бива да бъда и той иска да се оженим, а аз не мога.
— Е, това обобщава нещата. Алън Макгрегър. — Шелби му хвърли един бърз поглед и той поклати глава: — Не, никой не ми е казвал. През последния месец вестниците пет-шест пъти писаха за вас. Добре, той е един от малкото хора, за които честно мога да кажа, че уважавам.
— Той е добър човек — заяви Шелби и премигна да спре сълзите. — Може би дори е велик.
— Тогава какъв е проблемът?
— Не искам да обичам велик човек! — възкликна тя разгорещено. — Не мога да се оженя за велик човек.
Грант стана да вземе кафеварката, напълни отново двете чаши, после седна и избута сметаната към нея.
— Защо?
— Не мога отново да мина през всичко това, Грант.
— През кое?
Погледът й стана остър, сълзите пресъхнаха.
— Да те вземат дяволите, не ме измъчвай така.
Той спокойно отпи от кафето си, доволен, че Шелби се нахвърли върху него, вместо да плаче.
— Чувал съм слухове, че сенаторът може рано или късно да се насочи към върха. Може би по-рано, отколкото се очаква.
— Както обикновено, чуваш правилно.
Грант отпи бавно от кафето си, черно и силно.
— Не си ли мечтаеш да си купуваш роклите от известни модни къщи?
— Чувството ти за хумор винаги е било странно.
— Благодаря.
Тя ядосано избута настрани чинията си.
— Не искам да обичам сенатор.
— А сенатор ли обичаш? — възрази той. — Или обичаш човека?
— Това е едно и също!
— Не, не е. — Грант остави кафето и си взе парче бекон от недокоснатата й чиния. — Знаеш го по-добре от мнозина други.
— Не мога да рискувам! — извика Шелби с внезапна страст. — Той ще спечели, Грант, ако живее достатъчно дълго. Не мога да се справя с това… С възможностите…
— Ти и твоите възможности! — избухна и той. Споменът болеше, ала Грант се отърси от него. — Добре, нека вземем някои от тези възможности. Първо, обичаш ли го?
— Да, да, обичам го. По дяволите, току-що ти казах, че го обичам.
— Какво значи той за теб?
Тя прекара пръсти през косата си.
— Всичко.
— Тогава, ако той се кандидатира и нещо се случи с него… — Замълча, защото цветът се оттече от лицето й. — Ще те боли ли по-малко, ако нямаш халка на пръста си?
— Не. — Шелби притисна длани към устата си. — Недей, Грант.
-Трябва да се примириш с това — отсече той сурово. — И двамата трябва да свикнем с това, да го носим със себе си. И аз бях там, и аз не съм забравил. Ще се заключиш ли извън живота заради нещо, което се е случило преди петнадесет години?
— Ти не си ли го направил?
Добро попадение, помисли Грант. Но не си призна.
— Сега не говорим за мен. Да вземем друга от твоите възможности. Представи си, че той те обича достатъчно, за да се откаже заради теб.
— Ще се ненавиждам.
— Точно така. А сега последната. Представи си… — За пръв път я хвана за ръката. — Представи си, че той се кандидатира, печели и доживява до дълбока старост, пише си мемоарите, пътува като пратеник на добра воля или играе вист на слънце на верандата. Ще се побъркаш от яд, че е преживял петдесет години без теб.
Тя издиша.
— Да, но…
— Вече минахме през всички „но“ — прекъсна я Грант. — Разбира се, между тези възможности сигурно има няколко милиона други. Може да го блъсне кола, докато пресича улицата, както и теб може да те блъсне. Може да загуби изборите и да стане мисионер или водещ на новините в шест часа.
— Добре… — Шелби отпусна чело върху сплетените им пръсти. — Никой не може по-добре от теб да ми покаже каква глупачка съм.
— Това е един от по-дребните ми таланти. Слушай, излез на плажа, прочисти си главата. Когато се върнеш, хапни нещо, после легни и спи дванадесет часа, защото на нищо не приличаш. А след това… — Той изчака, докато тя вдигна глава и го погледна с усмивка. — След това си иди у дома. Аз си имам работа.