Баща ми караше камиона, спираше, потегляше и разнасяше доставките.
— Окей, синко, в коя посока караме сега?
— На север.
— Точно така. Отиваме на север.
Минавахме нагоре и надолу по улиците, спирахме и отново потегляхме.
— Окей, а сега накъде караме?
— На запад.
— Не, сега караме на юг.
Известно време пътувахме в мълчание.
— Я си представи, че ей сега те изхвърля от камиона и те оставя на тротоара. Какво ще правиш?
— Не знам.
— Искам да разбера как ще оцелееш след това.
— Ами предполагам, че първо ще се върна и ще изпия млякото и портокаловия сок, които току-що остави на стъпалата към верандата.
— А после?
— Ще намеря някой полицай и ще му разкажа какво си направил.
— Така ли ще сториш? И какво точно ще му кажеш?
— Ще му кажа как си ме излъгал, че запад е юг, защото си искал да се изгубя.
Небето просветляваше. Скоро приключихме с разнасянето на цялата стока и спряхме в едно кафене да закусим. Сервитьорката дойде при нас.
— Здрасти, Хенри — каза тя на баща ми.
— Здрасти, Бети.
— Кой е малкият? — попита Бети.
— Това е малкият Хенри.
— Прилича на теб.
— Да, но няма мозък.
— Е, надявам се да не е така.
Поръчахме си. Закусихме с бекон и пържени яйца. Докато се хранехме, баща ми каза:
— Сега идва трудната част.
— Каква е тя?
— Трябва да събера парите, които ми дължат едни хора. Но някои от тях не искат да ги върнат.
— Не може да не ги върнат.
— И аз това им разправям.
Изядохме си закуската и отново подкарахме. Баща ми слизаше от камиона и чукаше на разни врати. Чувах го как се оплаква на висок глас:
— А СПОРЕД ТЕБ КАКВО ДА ЯМ АЗ, ПО ДЯВОЛИТЕ? СЛЕД КАТО СИ ИЗПИЛ МЛЯКОТО, ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ИЗКЕНДЗАШ ПАРИТЕ!
Всеки път казваше нещо различно. Понякога се връщаше с парите, понякога не.
После го видях как влезе сред една редица от бунгала. Вратата се отвори и на прага застана една жена, облечена с хлабаво завързано копринено кимоно. Пушеше цигара.
— Виж, сладурче, просто трябва да ми дадеш парите. Ти ми дължиш най-много от всички!
Тя се изсмя в лицето му.
— Виж, сладурче, дай ми само половината, дай ми някаква вноска, каквото и да е, колкото да покажа нещо.
Тя издуха едно кръгче от цигарен дим, протегна ръка и го разкъса с пръст.
— Виж, наистина трябва да ми платиш — продължи баща ми. — Положението е сериозно.
— Влизай. Нека да го обсъдим — каза жената.
Баща ми влезе и вратата се затвори. Остана вътре доста дълго време. Слънцето се издигна много високо в небето. Когато баща ми излезе от бунгалото, косата му беше разрошена, а той си напъхваше ризата обратно в панталоните. Качи се в камиона.
— Жената върна ли ти парите? — попитах аз.
— Това беше последната спирка — каза баща ми. — Не издържам вече. Ще върнем камиона и ще си ходим вкъщи…
По-късно отново видях онази жена. Един ден, когато се върнах от училище, тя седеше на един стол в дневната в нашата къща. Майка ми и баща ми също седяха там, а майка ми плачеше. Когато ме видя, майка ми се изправи и се затича към мен, за да ме прегърне. Заведе ме в спалнята и ме сложи да седна на леглото.
— Хенри, обичаш ли мама?
Всъщност не я обичах, но ми се стори много тъжна, така че казах:
— Да.
Тогава тя отново ме върна в другата стая.
— Баща ти казва, че обича тази жена — рече.
— И двете ви обичам! Разкарай детето оттук!
Усетих, че майка ми е толкова тъжна заради баща ми.
— Ще те убия — заявих на татко.
— Разкарай това дете оттук!
— Как можеш да обичаш тази жена? — попитах баща ми. — Виж какъв нос има. Прилича на слон!
— Божичко! — каза жената. — Не съм длъжна да търпя такива глупости!
После се обърна към баща ми:
— Избери, Хенри! Едната или другата! Веднага!
— Не мога да го направя! Обичам ви и двете!
— Ще те убия! — повторих аз на баща ми.
Той дойде при мен, зашлеви ме по ухото и аз паднах на пода. Жената скочи и избяга навън, а баща ми излезе след нея. Жената се качи в колата на баща ми, запали двигателя и се отдалечи по улицата. Всичко стана много бързо. Баща ми се затича по улицата след нея и след колата си.
— ЕДНА! ЕДНА! ВЪРНИ СЕ!
Баща ми взе, че успя да настигне колата, пресегна се към предната седалка и грабна дамската чанта на Една оттам. После колата ускори и баща ми остана на пътя, само с чантата.
— Знаех си, че става нещо — каза ми мама. — Така че се скрих в багажника на колата и ги хванах на място. Баща ти ме докара вкъщи заедно с тази ужасна жена. А сега тя му взе колата.