Баща ми се върна, като носеше чантата на Една.
— Всички да влизат в къщата!
Влязохме, баща ми ме заключи в банята и двамата с майка ми започнаха да се карат. Крещяха много грозно. После баща ми започна да бие майка ми. Тя пищеше, а той продължаваше да я бие. Аз излязох от банята през прозореца и се опитах да се вмъкна в къщата през предната врата. Беше заключено. Пробвах и задната врата, и прозорците. Всичко беше заключено. Останах на двора и слушах писъците и побоя.
После побоят и писъците спряха и се чуваше само как майка ми плаче. Плака много дълго време. Постепенно започна да плаче все по-тихо и по-тихо и накрая спря съвсем.
13.
Разбрах за това в четвърти клас. Сигурно бях от последните, които го научиха, защото все още не говорех с никого. Докато се мотаех в междучасието, едно момче дойде при мен.
— Не знаеш ли как става? — попита ме.
— Кое?
— Ебането.
— Какво е това?
— Майка ти има една дупка… — той направи колелце с палеца и показалеца на дясната си ръка, — а баща ти има пишка… — той изправи показалеца на лявата си ръка и започна да мушка с него в колелцето. — И тогава питката на баща ти пуска сок и понякога майка ти ражда бебе, а понякога не.
— Господ прави бебетата — възразих аз.
— Да бе, виж ми окото — каза хлапето и се отдалечи.
Просто не беше за вярване. Когато междучасието свърши, се върнах в класната стая и се замислих за това. Значи майка ми имаше дупка, а баща ми имаше пишка, която пускаше сок. Как можеха да имат такива неща и в същото време да си обикалят, все едно нищо не е станало, и да говорят за разни неща, а после отново да го правят и да не казват на никого? Когато си помислих, че съм започнал като сок от пишката на баща ми, щях да повърна.
Същата вечер, когато угасиха лампите, аз останах буден в леглото си и се заслушах. И да, естествено, започнах да чувам разни звуци. Леглото им започна да скърца. Пружините се чуваха. Станах, отидох на пръсти до вратата на тяхната спалня и се заслушах. Леглото продължаваше да издава разни звуци. После спря. Аз тичешком се върнах по коридора в стаята си. Чух, че майка ми отиде до банята. Чух шума от тоалетната, после тя излезе.
Какво ужасно нещо! Нищо чудно, че го правеха скришом! И само като си помислиш, че го правят всички! Учителите, директорът, всички! Струваше ми се доста тъпо. После си представих как го правя с Лайла Джейн и престана да ми се струва толкова тъпо.
На следващия ден, докато седях в час, мислех само за това. Гледах момиченцата и си представях как го правя с тях. Щях да го направя с всичките и да направя много бебета, за да напълня целия свят с хора като мен — велики играчи на бейзбол, които винаги успяват да обиколят всички бази. Същия ден, точно преди края на последния урок, госпожа Уестфал ми каза:
— Хенри, ще останеш ли след часовете?
Звънецът удари и другите деца излязоха. Аз си седях на чина и чаках. Госпожа Уестфал проверяваше контролни. Помислих си, че може би иска да го направи с мен. Представих си как й вдигам роклята и разглеждам нейната дупка.
— Госпожо Уестфал, аз съм готов — обадих се.
Тя вдигна поглед от контролните:
— Добре, Хенри, искам първо да изтриеш всички черни дъски. После изнеси гъбите навън и ги изтупай.
Направих каквото ми каза, сетне се върнах и пак се настаних на чина си. Госпожа Уестфал си седеше и проверяваше контролни. Беше облечена в тясна синя рокля, носеше големи златни обици, имаше малко носле и очила без рамки. Аз почаках доста дълго. После попитах:
— Госпожо Уестфал, защо ми казахте да остана след часовете?
Тя вдигна очи и ме погледна. Очите й бяха зелени и дълбоки.
— Казах ти да останеш, защото понякога си много лош.
— Ами? — усмихнах се аз.
Госпожа Уестфал ме изгледа. После си свали очилата и продължи да ме гледа. Краката й бяха зад бюрото и не се виждаха, така че не можех да погледна под роклята й.
— Днес никак не внимаваше, Хенри.
— Ами?
— Казва се „наистина ли“. Разговаряш с дама.
— Да бе, да…
— Не ми отговаряй!
— Както кажете.
Госпожа Уестфал се изправи и излезе иззад бюрото. После мина между чиновете и седна на чина срещу мен. Имаше хубави дълги крака, в копринени чорапи. Усмихна ми се, протегна ръка и ме докосна по китката.
— Твоите родители не ти дават достатъчно любов, нали?
— Хич не ми трябва — отвърнах аз.
— Хенри, всички имат нужда от любов.
— Аз нямам нужда от нищо.
— Горкото момче.
Тя се изправи, дойде до моя чин и бавно хвана главата ми с ръце. После се наведе и я притисна към гърдите си. Аз се пресегнах и я прегърнах през краката.