После Ред отстъпи още назад и ми хвърли една висока топка. Докато тичах назад да я хвана, топката сякаш увисна точно над главата ми. Между къщата на Ред и къщата на Чък имаше жив плет и докато тичах да хвана топката, се блъснах в него и паднах. Топката удари върха на оградата и прескочи от другата страна. Отидох до двора на Чък, за да я взема. Чък ми я подхвърли.
— Ей, Хайни! Вече си имаш приятел-изрод, а?
Няколко дни по-късно двамата с Ред бяхме на двора пред тях и си подхвърляхме и подритвахме топката. Чък и приятелите му ги нямаше. Двамата с Ред ставахме все по-добри. Тренировки, нищо друго не ти трябва. Човек просто трябва да получи своя шанс. Но някой винаги определя кой получава своя шанс и кой — не.
Хванах една топка с една ръка над рамото си, завъртях се и я метнах обратно към Ред, който подскочи високо във въздуха, хвана я и падна обратно с нея. Може би някой ден щяхме да играем за националната купа. После видях пет момчета, които вървяха по тротоара към нас. Не бяха от моето училище. Бяха на нашата възраст и ни гледаха лошо. Двамата с Ред продължихме да си подхвърляме топката, а те спряха и ни загледаха.
После един от тях излезе на моравата. Най-големият.
— Хвърли ми топката — каза той на Ред.
— Защо?
— Искам да видя дали ще я хвана.
— Не ме интересува дали ще я хванеш.
— Хвърли ми топката!
— Ей, той е еднорък — обадих се аз. — Остави го на мира.
— Трай, маймуно! — тросна се той и отново се обърна към Ред. — Хвърли ми топката!
— Върви по дяволите! — опъна се Ред.
— Вземете му топката! — извика голямото момче на останалите.
Те се затичаха към нас. Ред се обърна и хвърли топката на покрива на къщата си. Покривът беше наклонен и топката се затъркаля обратно, но се спря на улука. После петимата ни подхванаха. „Петима на двама — помислих си аз. — Нямаме шансове.“ Някой ме удари по слепоочието и аз замахнах, но не улучих. Друг ме ритна отзад. Беше силен и точен шут и болката подскочи нагоре по гръбнака ми. После чух как нещо изпращя, почти като изстрел, и един от тях се просна на земята, като се държеше за челото.
— Мамка му! — каза той. — Счупи ми главата!
Двамата с Ред бяха по средата на моравата. Ред държеше изкуствената си ръка за китката със здравата си ръка. Беше като бухалка. Той отново замахна. Отново се чу силно „прас“ и още един от тях се строполи на тревата. Аз се окуражих и улучих трето момче право по устата. Видях как устната му се сцепи и по брадичката му потече кръв. Останалите двама избягаха. После най-голямото момче, което ни беше нападнало първо, се изправи заедно с другото. Държаха се за главите. Момчето с разкървавената уста не помръдна от мястото си. Тримата се събраха и заедно отстъпиха по улицата. Когато се отдалечиха достатъчно, голямото момче се обърна и извика:
— Ще се върнем!
Ред се затича към тях, а аз се затичах подир Ред. Те побягнаха и след като завиха зад ъгъла, двамата с Ред спряхме да ги гоним. Върнахме се обратно и намерихме в гаража стълба. Свалихме топката и отново започнахме да си я подхвърляме…
Една събота двамата с Ред решихме да отидем на басейна на улица „Бимини“. Ред беше странно момче. Не говореше много, но и аз не говорех много, така че се разбирахме. И без това нямаше какво да си кажем. Единственото сериозно нещо, за което го питах веднъж, беше на какво училище ходи, но той ми каза само, че училището му било специално и баща му трябвало да плаща доста за него.
Отидохме на басейна рано следобед, взехме си шкафчета и си съблякохме дрехите. Отдолу бяхме с бански гащета. После видях, че Ред откача ръката си и слага и нея в шкафчето. Това беше първият път от боя насам, когато сваляше изкуствената ръка пред мен. Опитвах се да не поглеждам към ръката му, която свършваше при лакътя. Двамата отидохме до онова място, където трябва да си изплакнеш краката в хлорен разтвор. Разтворът вонеше, но така не се разпространявали гъбички или нещо подобно. После се упътихме към басейна и влязохме във водата. Водата също вонеше и след като се потопихме, аз се изпиках вътре. В басейна имаше хора на всякаква възраст, мъже и жени, момчета и момичета. На Ред водата много му харесваше. Подскачаше нагоре-надолу. После се гмурна и когато излезе, изплю вода от устата си. Аз се опитах да плувам. Не можех да спра да поглеждам към по-късата му ръка. Поне се мъчех да поглеждам, когато си мислех, че той гледа в друга посока. Ръката му свършваше на лакътя, някак закръглена, и аз видях малките пръстчета. Не исках да ги разглеждам подробно, но ми се стори, че са само три или четири, много мънички и свити. Бяха яркочервени и в края на всяко пръстче имаше мъничък нокът. Но никога нямаше да пораснат повече; бяха като на бебе. Не ми се мислеше за това. Гмурнах се под водата. Исках да изплаша Ред. Исках да му хвана краката изотзад. Но се блъснах в нещо меко. Лицето ми се заби направо в него. Беше задникът на някаква дебела жена. Усетих как тя ме хвана за косата и ме издърпа на повърхността. Беше със синя плувна шапка с каишка, която се беше забила в гушата й под брадичката. Предните й зъби бяха със сребърни коронки, а устата й миришеше на чесън.