— Хайде, запали я най-сетне тази щайга! — каза той.
Баща ми пак се приготви да завърти манивелата.
— Вече не сме на твоята собственост! Можем да си седим тук, колкото си искаме, по дяволите!
— Друг път! Качвайте се в щайгата и изчезвайте, веднага!
Баща ми отново завъртя манивелата. Двигателят се закашля и млъкна. Майка ми седеше с празната кошница за пикник в скута. Аз не смеех да погледна човека с пушката. Баща ми отново завъртя манивелата и двигателят най-сетне запали. Баща ми скочи в колата и започна да мести лостовете.
— Да не съм ви видял повече — каза човекът. — Иначе следващия път няма да ви се размине толкова лесно.
Баща ми подкара нашия форд Т. Човекът не мърдаше от банкета. Баща ми караше много бързо. После намали и направи обратен завой. Върна се до мястото, където беше стоял човекът, но него вече го нямаше. Ние бързо се отдалечихме от портокаловите градини.
— Някой ден ще дойда пак и ще си го върна на това копеле — каза баща ми.
— Тате, довечера ще си направим хубава вечеря — обади се майка ми. — Какво ти се яде?
— Свински пържоли — отвърна той.
Никога не го бях виждал да кара толкова бързо.
3.
Баща ми имаше двама братя. По-малкият се казваше Бен, а по-големият — Джон. И двамата бяха алкохолици и нехранимайковци. Родителите ми често говореха за тях.
— Хвани единия, удари другия — повтаряше баща ми.
— Просто семейството ти е такова, тате — казваше майка ми.
— И твоят брат не става за нищо!
Братът на майка ми беше в Германия. Баща ми често говореше лошо за него.
Имах и още един чичо, Джак, който беше женен за сестрата на баща ми, Елинор. Не познавах нито чичо Джак, нито леля Елинор, защото бяха скарани с баща ми.
— Виждаш ли този белег? — питаше баща ми и вдигаше ръката си. — Това ми е от Елинор, която ми забоде един молив в ръката, още когато бяхме малки. Белегът така и не изчезна.
Баща ми не харесваше никого. И мен не ме харесваше.
— Децата трябва да се виждат, но не и да се чуват — заявяваше той.
Беше ранен следобед в неделя без баба Емили.
— Трябва да отидем да видим Бен — каза майка ми. — На смъртно легло е.
— Той взе сума ти пари назаем от Емили. После ги профука всичките за комар, жени и пиене.
— Знам, тате.
— Затова, когато Емили умре, няма да ни остави нищо.
— Въпреки това трябва да отидем да видим Бен. Казват, че му оставали само две седмици.
— Добре де, добре! Ще отидем!
Така че ние се качихме в нашия форд Т и тръгнахме. Движехме се доста дълго и веднъж спряхме, за да може майка ми да купи цветя. Беше дълъг път, към планината. След доста време стигнахме до хълмовете и започнахме да се изкачваме; имаше много завои. Чичо Бен беше горе в един санаториум и умираше от туберкулоза.
— Емили сигурно пръска сума ти пари, за да плаща санаториума на Бен — каза баща ми.
— Сигурно и Ленърд помага.
— Ленърд няма пукнат грош. Колкото пари имаше, ги изпи, всичко профука.
— Дядо Ленърд ми харесва — обадих се аз.
— Децата трябва да се виждат, но не и да се чуват — отсече баща ми.
После продължи:
— Ей, този Ленърд. Беше добър с нас само когато беше пиян. Тогава се шегуваше с нас и ни даваше пари. Но на следващия ден, когато изтрезнееше, ставаше най-злият човек на света.
Нашият форд Т се справяше съвсем прилично с изкачването. Беше ясно и слънчево.
— Ето го — каза баща ми.
Той вкара колата на паркинга на санаториума и слязохме. Последвах майка ми и баща ми в сградата. Когато влязохме в неговата стая, чичо Бен седеше с изправен гръб в леглото и гледаше навън през прозореца. Извърна се и ни погледна. Беше много красив човек, със слабо лице, черна коса и тъмни очи, които светеха с блестяща светлина.
— Здравей, Бен — поздрави майка ми.
— Здравей, Кати — каза той и ме погледна. — Това ли е Хенри?
— Да.
— Седнете.
Двамата с баща ми седнахме.
Майка ми остана права.
— Цветята, Бен. Не виждам никъде ваза.
— Цветята са хубави, Кати, благодаря ти. Не, няма ваза.
— Ще отида да донеса ваза — каза майка ми.
После излезе от стаята с цветята в ръка.
— Къде са приятелките ти сега, а, Бен? — попита баща ми.
— Минават от време на време.
— Да бе, сигурно.
— Минават, честно.
— Дойдохме само защото Катрин искаше да те види.
— Знам.
— Аз също исках да те видя, чичо Бен. Според мен ти си много хубав човек.