— Хубав е като гъза ми — каза татко.
Майка ми се върна в стаята, като носеше цветята, потопени във ваза.
— Ето, ще ги сложа на тази маса до прозореца.
— Хубави са, Кати.
Майка ми седна.
— Не можем да останем дълго — каза баща ми.
Чичо Бен бръкна под дюшека на леглото си и извади пакет цигари. Измъкна една от пакета и я запали с кибритена клечка. После силно си дръпна и издиша.
— Знам, че не ти дават да пушиш цигари — рече баща ми. — Знам и откъде си ги намираш. Онези курви ти ги носят. И знаеш ли какво ще направя? Ще кажа на докторите и те повече няма да пускат онези курви при теб, ето това ще направя!
— Нищо няма да направиш — възрази чичо ми.
— Даже си мисля да ти измъкна тази цигара от устата! — добави баща ми.
— Ти никога нищо не мислиш — каза чичо ми.
— Бен — обади се майка ми. — Не бива да пушиш, това ще те убие.
— Аз съм се наживял хубаво — отвърна чичо ми.
— Ти никога не си живял като хората — тросна се баща ми. — Само лъжеш, пиеш, вземаш заеми, ходиш по курви и се наливаш. Не си работил и един ден през живота си! А сега умираш, само двайсет и четири годишен!
— Няма проблеми — отвърна чичо ми.
После пак си дръпна дълбоко от цигарата „Кемъл“ и издиша дима.
— Дайте да се махаме — каза баща ми. — Този човек е луд!
Баща ми стана. Майка стана след него. Аз станах след нея.
— Довиждане, Кати — рече чичо ми. — Довиждане и на теб, Хенри.
И ме погледна, за да покаже кой Хенри има предвид.
Двамата с майка ми тръгнахме след баща ми по коридорите на санаториума и излязохме на паркинга, където беше паркиран нашият форд. Качихме се, колата запали от първия път и ние тръгнахме да слизаме от планината по многото завои.
— Трябваше да останем повече — обади се майка ми.
— Ти не знаеш ли, че туберкулозата е заразна? — попита баща ми.
— Според мен той е много хубав — казах аз.
— Това е от болестта — обясни баща ми. — От болестта всички изглеждат така. Пък и той е пипнал доста други неща освен туберкулоза.
— Какви неща? — попитах аз.
— Не мога да ти кажа — отвърна баща ми.
И продължи да кара нашия форд надолу по завоите, докато аз се чудех какво има предвид.
4.
Една друга неделя пак се качихме на нашия форд и тръгнахме да търсим чичо Джон.
— Няма никакви амбиции — заяви баща ми. — Не разбирам на какво отгоре си позволява да ходи с високо вдигната глава и да гледа хората в очите.
— Ще ми се да не дъвчеше толкова тютюн — заяви майка ми. — Постоянно го плюе навсякъде.
— Ако всички американци бяха като него, китайците щяха да ни превземат и ние щяхме да им перем дрехите.
— Джон не е имал по-добра възможност — каза майка ми. — Много рано е избягал от къщи. Ти поне имаш средно образование.
— Имам завършен колеж — поправи я баща ми.
— Къде?
— В щатския университет на Индиана.
— Джак каза, че си завършил само гимназия.
— Джак е завършил само гимназия. Затова ходи да прекопава градините на богаташите.
— Кога ще се запозная с чичо Джак? — попитах аз.
— Дай първо да видим дали ще намерим чичо ти Джон — каза баща ми.
— Китайците наистина ли искат да ни превземат? — попитах аз.
— Да, проклетите жълти дяволи се канят да ни превземат от сто години. Но все не успяват, защото са заети да се бият с японците.
— Кои са по-силни, китайците или японците?
— Японците. Работата е там, че китайците са прекалено много. Когато очистиш някой китаец, той просто се разделя на две половини и става на двама китайци.
— А защо са жълти?
— Защото вместо вода пият пишкано.
— Тате, недей да говориш на детето такива неща!
— Ами кажи му да спре да ме пита.
Карахме през Лос Анджелис в топлия ден. Майка ми беше с една от хубавите си рокли и шикозна шапка. Когато беше облечена така, винаги седеше изправена и не си въртеше главата.
— Ще ми се да имахме достатъчно пари, за да помогнем на Джон и семейството му — каза майка ми.
— Не съм аз виновен, че нямат дори нощно гърне да се изпикаят в него — отвърна баща ми.
— Тате, Джон също е ходил на война като теб. Не мислиш ли, че и на него му се полага нещо?
— Той така и не взе чин. А аз станах старши сержант.
— Е, Хенри, не може всичките ти братя да са като теб.
— Те просто не полагат никакви усилия, по дяволите! Мислят си, че могат да я карат просто така!
Повозихме се още малко. Чичо Джон и семейството му живееха в дъното на малък двор. Минахме по напуканата алея, изкачихме се на хлътналата веранда и баща ми натисна звънеца. Звънецът не работеше. Той силно почука.