Намерих си шкафчето, отворих го и изхвърлих анцуга и гуменките в кофата за боклук. Както и две празни бутилки от вино. Късмет на следващия, който щеше да наследи шкафчето ми. Може би щеше да се издигне и да стане кмет на град Бойз в щата Айдахо. Изхвърлих и катинара. Комбинацията за отваряне никога не ми беше харесвала: 1, 2, 1, 1, 2. Не изискваше много мисъл. Номерът на къщата на родителите ми беше 2122. Всичко беше направено с минимални усилия. На военното обучение пък бях свикнал с 1, 2, 3, 4; 1, 2, 3, 4. Може би някой ден щях да стигна и до 5.
Излязох от салона и минах напряко през игрището. Момчетата играеха футбол с докосване. Свърнах, за да ги заобиколя.
После чух Плешко:
— Ей, Ханк!
Обърнах се и видях, че седи на трибуната с Монти Балард. Балард беше кръгла нула. Най-добрата му черта беше, че никога не те заговаря, ако не го попиташ нещо. Аз никога не го питах нищо. Той просто гледаше живота изпод мръсната си жълта коса и жадуваше да стане биолог.
Махнах им и продължих.
— Ела за малко, Ханк! — извика Плешко. — Важно е!
Отидох при тях:
— Какво?
— Седни и погледай малко онзи як тип с анцуга.
Седнах. На игрището имаше само един човек с анцуг. Беше с обувки за бягане с шпайкове. Нисък беше, но много, много широкоплещест. Имаше зашеметяващи бицепси и рамене, дебел врат и много къси крака. Косата му беше черна, а лицето му почти плоско; имаше малка уста, почти никакъв нос и очи, които бяха скрити някъде в него.
— Ей, аз май съм чувал за този тип — отбелязах.
— Гледай го — повтори Плешко.
В двата отбора имаше по четирима души. Топката беше вкарана в игра. Разпределителят отстъпи, за да я подаде. Кинг Конг младши играеше в защита. Стоеше някъде в средата на игрището. Единият от противниковите нападатели се беше изнесъл напред, а другият стоеше назад. Център-нападателят ги покриваше. Кинг Конг младши наведе рамене и се затича към момчето, което се намираше назад. Заби се в него, като вкара рамото си отстрани в ребрата му и грубо го повали на земята. После се обърна и се отдалечи в тръс. В това време разпределителят подаде на нападателя, който беше излязъл напред, и той отбеляза точка.
— Видя ли? — каза Плешко.
— Кинг Конг…
— Кинг Конг изобщо не играе футбол. Той просто удря хората толкова силно колкото може, във всяка игра.
— Не можеш да удряш нападател, преди да е хванал топката — казах аз. — Забранено е.
— И кой ще му го каже? — попита Плешко.
— Ти искаш ли? — обърнах се към Балард.
— Не — каза Балард.
Отборът на Кинг Конг вкара топката в игра. Сега той имаше право да блокира. Втурна се към най-дребното момче на терена и го смачка. Блъсна го с такава сила, че момчето направи кълбо във въздуха, преди да се приземи. После все пак се изправи, но много бавно.
— Този Кинг Конг изглежда умствено изостанал — отбелязах аз. — Как изобщо е влязъл в университета?
— В този университет няма приемен изпит.
Отборът на Кинг Конг се подреди в линия за атака. Най-добрият играч в другия отбор беше Джо Стейпън. Учеше за психоаналитик. Беше висок към метър и деветдесет, жилав и имаше кураж. Джо Стейпън и Кинг Конг се втурнаха един срещу друг. Стейпън се справи доста добре. Не се остави да го съборят. В следващото разиграване пак налетяха един срещу друг. Този път Джо отскочи и загуби малко терен.
— Мамка му — каза Плешко. — Джо започна да отстъпва.
В следващото разиграване Конг удари Джо още по-силно, завъртя го, вдигна го на рамо и го изтласка на пет-шест метра навътре в неговото поле.
— Отвратително! Този тип е пълен садист! — възмутих се аз.
— Ти мислиш ли, че е садист? — обърна се Плешко към Балард.
— Мисля, че е шибан садист — съгласи се Балард.
При следващото разиграване Конг пак се нахвърли на най-дребното момче. Просто го блъсна, стовари се върху него и направо го смачка. Дребното момче не успя да стане известно време. Най-сетне седна на терена и хвана главата си с ръце. Май беше дотук. Аз се изправих.
— Да видим тази работа — казах.
— Покажи му на това копеле! — рече Плешко.
— Естествено — казах аз.
После излязох на игрището.
— Ей, момчета. Трябва ли ви играч?
Дребното момче успя да се изправи и напусна терена. Когато минаваше покрай мен, спря за малко: