— Недей да влизаш. Този тип иска да убие някого.
— Това е просто игра — казах аз.
Топката беше наша. Събрах се с Джо Стейпън и другите двама оцелели.
— Каква е тактиката? — попитах.
— Гледай да останеш жив и това е — каза Джо Стейпън.
— Кой бие?
— Май те — отвърна Лени Хил, който играеше в центъра.
Разделихме се. Джо Стейпън отстъпи назад, за да чака топката. Аз стоях и гледах Конг. Никога не го бях виждал в университета. Сигурно се навърташе само край мъжкия кенеф в съблекалните. Приличаше на нещо, което обича миризмата на лайна. Приличаше и на нещо, което се храни с човешки зародиши.
— Готови! — извиках.
Лени Хил се изправи над топката. Аз погледнах към Конг:
— Казвам се Ханк. Ханк Чинаски. Журналистика.
Конг не отговори. Просто ме погледна в отговор. Кожата му беше мъртвешки бледа. В очите му нямаше нито блясък, нито живот.
— Ти как се казваш? — попитах го.
Той продължи да ме гледа, без да отговори.
— Какво има? Малко плацента ти е заседнала между зъбите?
Конг бавно вдигна дясната си ръка. После я протегна напред и ме посочи с пръст. Накрая я отпусна обратно.
— Я го духай бе — казах аз. — Това пък какво беше?
— Хайде, нека да играем футбол — обади се един от съотборниците на Конг.
Лени се наведе над топката и я вкара в игра. Конг се затича право към мен. Някак си не можах да го фокусирам. Видях само трибуните, няколко дървета и част от сградата на химическия факултет, които се разтресоха, когато той се блъсна в мен. Повали ме по гръб и после направи едно кръгче около мен, като размахваше ръцете си като крила. Успях да стана, но малко ми се виеше свят. Първо ме нокаутира Бекър, а сега тази садистична маймуна. Миришеше лошо, направо вонеше, и беше истински кучи син от ада.
Стейпън беше успял да направи непълен пас. Нашият отбор се събра.
— Имам една идея — казах аз.
— Каква? — попита Джо.
— Аз ще хвърлям топката. Ти блокирай.
— Нека да не променяме схемата — възрази Джо.
Разделихме се. Лени се наведе над топката и я вкара в игра, като подаде на Стейпън. Конг пак се затича към мен. Наведох се с рамо напред и се втурнах да го пресрещна. Но той беше прекалено силен. Отскочих от него, изправих се и точно в този момент Конг ме настигна и заби рамо в корема ми. Паднах. Успях да скоча веднага, но никак не ми се ставаше. Имах проблеми с дишането.
Стейпън беше направил последен къс пас и отбелязахме точка. Три за нас. Този път не се нареждахме в линията. Топката беше вкарана в игра и двамата с Конг се затичахме един срещу друг. В последния миг скочих във въздуха, за да го ударя с цялата си тежест. Блъснах го във врата и главата и успях да го съборя. Докато падаше, го изритах с всичка сила и го улучих точно по брадичката. И двамата се свлякохме на терена. Аз станах пръв. Когато Конг се надигна от земята, отстрани на лицето му имаше червено петно, а от ъгъла на устата му капеше кръв. Изтичахме обратно до местата си.
Стейпън беше направил непълен пас. Четири за нас. Стейпън се засили няколко крачки, за да ритне топката. Конг отстъпи назад, за да пази своя защитник. Защитникът успя да улови топката във въздуха и двамата се втурнаха напред към нашето поле, като Конг водеше, за да разчиства пътя. Хукнах срещу тях. Конг очакваше нов сблъсък във въздуха. Но този път аз се хвърлих на земята и го подсякох в глезените. Той падна много лошо, право по лице на земята. Не успя да се надигне, а лежеше зашеметен, с разперени ръце. Изтичах и приклекнах до него. Хванах го отзад при тила, здраво. Стиснах го за врата и силно забих коляно в гръбнака му.
— Ей, Конг, братче, добре ли си?
Останалите също дотърчаха.
— Май се удари — казах аз. — Хайде, помогнете ми да го изнесем от игрището.
Стейпън хвана Конг от едната страна, аз от другата и двамата заедно го изтеглихме встрани. Когато наближихме линията, аз се престорих, че залитам, и здравата го ритнах в глезена.
— Ох — изпъшка Конг. — Оставете ме, моля ви…
— Аз ти помагам бе, братче.
Стигнахме до линията и го пуснахме там. Конг седна на земята и избърса кръвта от устата си. После протегна ръка и опипа глезена си. Беше ожулен и скоро щеше да се подуе. Аз се наведох към него:
— Ей, Конг, не искаш ли да довършим играта? Водите ни с четирийсет и две на седем, но имаме шанс да изравним.
— Не става, имам упражнение.
— Не знаех, че в този университет се учи лов на бездомни кучета — отбелязах.
— Всъщност имам английска литература.
— Естествено. Ами виж, ако искаш да те заведа до съблекалнята и да те сложим под горещ душ, а?
— Не, не ме пипай.
Конг се изправи. Беше доста скапан. Величествените му рамене бяха увиснали, а по лицето му имаше кал и кръв. Изкуцука няколко крачки, спря и се обърна към един от приятелите си: