Наистина стигнахме доста бързо и още с влизането вкъщи забравихме всичко на света.
Оказа се обаче, че светът не ни е забравил. Лампите светнаха в най-неочаквания момент. Вратата на стаята се оказа широко отворена и на прага страховито се бе строило цялото ни семейство: родителите ми, Миша и Валентина.
— Виж, тате, само погледни — язвително каза Михаил. — Погледни само коя е докарал в дома ни. Не можа ли да намериш някоя по-стара? Сигурно има внуци или вече се е сдобила и с правнуци?
— Стига — прекъсна го мама. — Владимир, кажи на дамата си веднага да се облече и да напусне тази къща. А вие, драга, трябва да се засрамите, задето развращавате деца. Бъдете благодарна, че не извиках милиция. И имайте предвид: ако не оставите сина ми на мира, ще съобщя на съпруга ви колко интересно прекарвате свободното си време, вместо да си гледате децата. Имате две деца, нали? Записала съм си и адреса ви.
Мама демонстративно хвърли на Надежда паспорта й.
— И не си разхвърляйте нещата, където ви падне.
Разбрах, че Надя е оставила в антрето чантата си, която мама безпардонно е пребъркала.
Нито татко, нито Валентина не продумаха по време на тази грозна сцена. Татко стоеше мрачен и настръхнал, а Валка безсрамно се блещеше в Надежда, без да крие любопитството си.
Искаше ми се да умра от срам и болка. Срамувах се не от родителите си, от брат си и сестра си, а от Надежда — та тя ми се бе доверила, бе дошла в дома ми, разчитайки на моите уверения за пълна и гарантирана безопасност, а сега излиза, че съм я излъгал. Бях се оказал прекалено доверчив и лекомислен, посвещавайки Михаил в проблемите си. Открай време знаех, че се отнася към мен като към малолетен глупак, но не предполагах, че е способен на такова нещо.
Пред очите ми се спусна някаква пелена, тресеше ме и изобщо не си спомням как сме се обличали пред очите на всички — никой от семейството ми дори не помисли да излезе от стаята и да ни остави на мира. Не си спомням как Надя си е тръгнала, не си спомням какво съм й казал и изобщо казал ли съм й нещо. Съвзех се едва когато започна обсъждането. Цялото семейство се беше събрало в хола, който изпълняваше и функцията на стая на родителите ни. Основен докладчик беше баща ми.
— Ти се държиш абсолютно безотговорно — започна той с леден глас. — Как можеш да си позволяваш да влизаш в интимни отношения с омъжена жена, майка на две деца? Освен това тя е много по-възрастна от теб. С двайсет и една години! Умът ми не го побира! Поне разбираш ли последствията от постъпките си?
Не разбирах последствията. Какви последствия може да има, когато двама души се обичат? Деца ли? Ами ние се пазехме, за това имах достатъчно разум. Виж, последствията от случилото се разбирах много добре. Вече няма да видя Надя, тя няма да иска да си има работа с човек, който я е подложил на такъв позор и унижение. Какво по-лошо може да има от това?
Мълчах. Баща ми интерпретира мълчанието ми по свой начин.
— Виждам, че ти нищо не разбираш. Е, обяснявам, щом си такъв идиот. С жена можеш да лягаш само ако имаш намерение да свържеш живота си с нея и тя ти отвръща с взаимност. Всичко останало е разврат и проституция. Това е недостойно за приличния и разумен човек. Смяташ ли да се жениш за нея? Тя смята ли да се развежда? Отговаряй!
— Защо не. — Струваше ми се, че говоря дръзко и уверено, но вероятно думите ми са прозвучали объркано и виновно. — Не знам.
— Прекрасно! Ти си на осемнайсет години, студент си, фактически те издържаме ние с майка ти, защото стипендията ти стига само за джобни. И ето че се сдобиваш със съпруга и с нейните две деца, на десет и тринайсет години.
Дори това знаят! Впрочем нищо чудно, нали внимателно са разучили паспорта на Надя, а в него са записани децата й с имената и рождените си дати. Добре са се подготвили.
— Как смяташ да ги издържаш? — продължаваше баща ми. — От какво ще живеете? И къде смятате да живеете? Тук, в нашия тристаен апартамент, където едва се побираме петима? Или може би разчиташ съпругът на твоята дама да й остави жилището им, в което вие благополучно да се настаните, както и да плаща издръжка, с която заедно с нейната заплата ще живеете четиримата? Ако разсъждаваш по този начин, аз се срамувам, че съм отгледал такъв син. Винаги съм знаел, че от тебе няма да излезе истински човек, достоен мъж. Ти си изрод, който не разбира елементарната човешка почтеност. Ако твоята Надежда Петровна е измамила собствения си съпруг и го е предала, тя няма никакво право да претендира нито за жилище, нито за издръжка. Трябва да си тръгне, като му остави всичко, без да иска делба нито на имущество, нито на квадратни метри. Аз съм готов да се съобразявам с чувствата ви, допускам, че между вас съществува истинска любов, но не желая да се примиря, ако моят син или неговата избраница постъпят долно и гадно, като оберат абсолютно невинен човек. И накрая последното. Как смяташ да отглеждаш децата й? Голямото е само пет години по-малко от теб. По възраст можеш да бъдеш син на Надежда Петровна — ако тя беше родила на двайсет години, детето й щеше да бъде твой връстник. Смяташ ли, че можеш да замениш бащата на тези деца? Нима те ще те уважават и слушат? Какъв авторитет ще имаш пред тях? Самият ти си още дете и нямаш никакво право да поемаш отговорност за чужди съдби.