Характера на Мишка познавах прекрасно и не се съмнявах, че той редовно изневерява на жена си Лариса. Беше ми нужно съвсем малко усилие, за да събера информация и да изясня всичко. Наблюдавах и чаках. Тогавашната любовница на Мишка се оказа момиче от провинцията, хубавичко и надяващо се с помощта на външността си да си намери богато татенце, което да я издържа. Момичето нещо обърка, а може би като видя непостоянството на Мишка, съзнателно опита да го обвърже с дете, но така или иначе — забременя. И тогава на сцената излязох аз. Целият в бяло. Ама как така, Михаиле? Момичето е съвсем само в Москва, без пари, без професия, без собствено жилище, то носи твое дете, то те обича. Ами почтеността? Ами чувството за отговорност? Аборт ли? Как ти се обърна езикът да кажеш нещо такова! Да убиеш живо същество! Майчинството е нещо свято и в отглеждането на детето непременно трябва да участва и бащата… Че ти какво си мислеше, драги? Готов си да спиш с нея, а когато трябва да помагаш, след като се появи детето — бягаш, така ли? Припомних му всичко, което бе говорил навремето баща ни, повтарях неговите думи практически буквално, нагло втренчил поглед в очите на брат си. Някога аз не бях намерил аргументи срещу тези думи. Не намери аргументи и Михаил. Той също не беше забравил сцената, когато те изгониха Надя от нашето жилище, но и през ум не му минаваше, че я повтарям умишлено. Разбираше, че всичко помня и ако сега започне да спори и да опровергава доводите ми, ще изглежда двуличен и лицемерен в очите на по-малкия си брат. И после, аз отново се погрижих за свидетели, подбрах момент, когато той беше при Елена, и цъфнах направо при тях. Какво можеше да ми възрази в нейно присъствие? Ами нищо. Тормозих го, докато той се съгласи. Вярно, опита се да клинчи и да се пазари, но аз бях непреклонен: детето трябва да расте край баща си, макар и да не знае, че той му е баща. Всеки нормален баща трябва да се стреми да вижда детето си колкото може по-често. Елена трябва да живее заедно с Михаил — само в този случай баща и син ще могат да общуват ежедневно и бащата ще има възможност да разбира и незабавно да удовлетворява всички потребности на майката и детето, от какъвто и характер да са те: свързани със здравето, храненето или общуването. Боже мой, какъв велик демагог е изгубил светът в мое лице! На трийсет и три години бях станал истински майстор на аргумента, на който е невъзможно да се възрази.
Оставаше най-трудният момент: Лариса. Елена можеше да бъде настанена в апартамента на Мишка само под формата на роднина, но Мишка не можеше да я представи за своя роднина — това щеше да предизвика недоумението и безбройните въпроси на мама, а тези въпроси нямаше да имат отговор. Значи любовницата можеше да бъде представена само като роднина на Лариса, но за целта трябваше Лара да е в течение.
— Това е невъзможно — повтаряше Мишка. — Как си го представяш?
— А да изневеряваш на жена си е възможно, така ли? — задавах аз ответния въпрос. — А да спиш с жена, без да имаш намерение да свържеш живота си с нея, възможно ли е? А да свалиш от себе си отговорността за детето възможно ли е?
Мишка нищо не беше забравил, затова не смееше да възразява. Трябва да му се признае — по някои въпроси е много силен. Стисна зъби и каза всичко на Лариса. Знаех, че ще й каже. Не се съмнявах. Нашият баща беше деспотичен и стабилно стоеше на позицията на главнокомандващ, така че Мишка — най-големият от нас — най-дълго от всички бе страдал от домашната тирания. И сега, когато татко го нямаше, най-важното за моя брат бе да отстоява своето положение на Главен. Каквото каже той — това ще става. И никой да не е посмял да гъкне. Подозирам, че докато се е разправял с Лариса, дори е изпитал известно удоволствие: виждаш ли какъв съм, настанявам бременната си любовница в своя дом, редом със собствената си съпруга — и никой не може да ми попречи. Вярно, аз му помогнах — също си поговорих с Лариса, обясних й, че може да се гордее с мъжа си, който в момент на слабост е извършил глупост, но е готов да носи отговорността за това и всички съответни последствия. Мъжът й не е страхливец и отрепка и това трябва да я радва. Тя самата е майка, има две деца — нима ще допусне една бременна жена да бъде изоставена на произвола на съдбата?
Е, не знам колко се е радвала тя, но бременната Елена влезе в дома на Мишка като далечна роднина на Лариса.
Това беше невъзможно да се провери. Мама не биваше да знае нищо — та тя беше толкова сигурна в почтеността на Мишка, както и че той е достоен съпруг и баща. Вестта, че изневерява на жена си и има извънбрачно дете, щеше да я убие, и без това тя има болно сърце. И изобщо никой не бива да знае, освен Миша, Лариса, Муза и аз. Аз нямам тайни от Муза. Почти нямам.