Следващата поред беше Валентина. В случая не беше нужно да чакам дълго — сестра ми отдавна нагло мамеше мъжа си, трябваше само за това да научи мама. Тя имаше ключове от жилището на Валка, защото периодично ходеше там да поживее с внучката си Юля, когато Валя и съпругът й отиваха на курорт. Не ми беше трудно да разузная кога Валентина ще изпрати мъжа си в командировка, а Юлка — на вила с приятелки, и ще си доведе вкъщи поредния любовник, а мама с удоволствие се съгласи да посети дъщеря си изненадващо: в навечерието на Нова година я разходих из Москва с колата, погледахме празничните илюминации, след което неочаквано отидохме на гости на Валюшка, за да й поднесем новогодишния си подарък. Бях го купил аз — красива масивна ваза от венецианско стъкло, а мама си беше взела ключовете — да не би случайно дъщеря й да не си е вкъщи.
Но тя си беше вкъщи, на което лично аз изобщо не се учудих. Напълно разсъблечена, в компанията на красавец с разкошни бицепси и в абсолютно недвусмислена поза. Мама остана като гръмната, лицето й се изкриви от негодувание, вече се канеше да изрече всичко, което трябва за „разврата и проституцията“, но аз се хвърлих да защитавам сестра си и започнах разпалено да убеждавам мама, че това е Голямата Любов, на която човек не може да се противопоставя и която се случва само веднъж в живота, че мъжът, който се намира в леглото с Валя, е свободен и смята да се ожени за Валечка, но тя все не може да събере смелост да поговори с мъжа си, ала непременно ще го направи в най-скоро време.
— Аз не мога да допусна мисълта, че дъщеря ми е уличница — изрече с достойнство нашата идеологически праволинейна майка. — Ако наистина обичаш този човек, ти нямаш право да продължаваш да живееш със съпруга си, в неговото жилище и с неговите пари. Веднага си събирай багажа, двете с Юлечка ще живеете с нас.
Валентина никога не е блестяла с особен интелект, затова се предаде, дори по-бързо от Михаил. Нито брат ми, нито сестра ми посмяха да игнорират майка ни и нейното мнение — другояче бяхме възпитани. Единственото, което тогава успя да направи Валя, беше да помоли за отсрочка, поне докато дъщеря й се върне от вилата. Мама се съгласи. Сестра ми разчиташе до ден-два нещата да улегнат и мама да престане да настоява за незабавна раздяла със съпруга й, но нашата майка — о, тя не е такъв човек! Обаждаше се на Валя на всеки час и с взискателен тон я питаше събрала ли си е багажа и не е ли взела по невнимание някоя от ценностите на мъжа си.
— Ти нямаш морално право на нищо, освен на своите и Юлините дрехи — повтаряше мама по телефона. — И когато разговаряш с мъжа си, не забравяй: никаква издръжка, никаква подялба на имуществото.
Мама също не беше забравила нищо. Ето защо нямаше „морално право“ да говори нещо друго, макар че може би разсъждаваше по съвсем друг начин. Но нали е толкова важно да не се изложиш пред собствените си деца! А може да е била и напълно искрена. Кой знае…
На Мишка буквално щеше да му призлее, когато научи, че Валя и дъщеря й ще живеят при него. Какво обаче можеше да възрази? Жилището беше огромно — четири бивши комунални, всичко шестнайсет стаи. Имаше и много пари. Нима можеше при това положение да откаже на сестра си и да я остави на улицата? Роднините трябва да се обичат и да им се помага. Така ни беше учила мама.
Сега те живеят всички заедно, „според своите правила“. Според същите онези правила, които съсипаха живота ми. А аз ги гледам отстрани и се забавлявам. Лена, тая глупачка, едва сега разбра в каква клопка се е хванала. Искала е да я издържат, нали? Да живее, без да работи, и при това да е напълно задоволена? И бащата на детето й да не я изостави? Моля, ето ти сега твоето изпълнено желание, поднесоха ти го на тепсия. Е, и как се чувства тя днес? Като в менгеме, страх я е да вдигне очи. Ларка я мрази, всички останали не я обичат твърде. Хем сама се съгласи. Можеше и да откаже. На какво разчиташе, питам? Михаил да поживее с двете жени и в края на краищата да избере по-младата? Или да й намери богат съпруг и да му я пробута, за да се отърве по-бързо? Хайде де. Мишка никога не изпуска своето, каквото е негово — то е само негово. Може хич да не му трябва, но не си го дава. Нима не го е разбрала досега? Стара истина е: никога не желай нещо прекалено силно, защото желанието ти може да се изпълни по най-неочакван начин. Ето че се изпълни…
Дотърча при мен като малко дете да търси съвет. Павел бил толкова симпатичен, харесвал й, а Миша се ядосал, вдигнал скандал. Разбирам я — за нея сега дали ще е Павел, дали ще е нашият метач чичо Льоша — все е тая, стига да се ожени за нея и да я отърве от тази ясла, където поднасят храната в позлатени чинии. Павел е личност нестандартна, самороден талант, само че не го разбира и се раздава за всякакви глупости. А Лена просто си гледа интереса, иска да се изтръгне по какъвто и да е начин от мишеловката, дори като измами и предаде влюбен мъж. Наложи се да й изнеса цяла лекция: че трябва да мисли само за интересите на детето си, а не за своите собствени, и щом живее с парите на Михаил, трябва да се съобразява с това и да не си вее полата. С една дума, за пореден път използвах „идейно здравата“ демагогия. А за Павел ми е жал, той наистина е свястно момче и не разбира какво представлява Лена и какъв интерес я води към него. Но не можех да му кажа истината. Много ми се искаше, но не можех. Бях дал дума.