— И тъй, Пашенка, стигнахме до това, че в първия момент семейство Руденко ти се видяло голямо и задружно. Колко време трая този първи момент? Ден, два?
— Около седмица.
— А после какво се случи? Започнал си да се съмняваш, че са толкова задружни?
— Разбирате ли, Галина Сергеевна, всичко не е така гладко, както го описвате вие. Например, още през първия ден разбрах, че Юля не обича Дана, но това ми се видя… ами, да речем, нормално. Едната е красива и бедна, другата — грозна и богата, също като в роман. Неприязънта на едното момиче към другото изглежда съвършено естествено, особено като имаме предвид младостта и глупостта им. Ревност, завист и така нататък. Така че за мен тази неприязън не беше знак, че в семейството не всичко е наред. Виж, след около седмица или може би десетина дни…
Първият ми работен ден беше в неделя. Можете да си представите възторга ми: в неделя в седем сутринта да тръгвам за работа. Ами че аз никога в живота си не бях излизал толкова рано в почивен ден! Впрочем, да не си кривя душата — през последните месеци всички дни бяха почивни за мен. Бях отвикнал да ставам толкова рано. За сметка на това изпитах удоволствие от шофирането по пустите улици. Нормалните хора още спят, а аз, като същински глупак… Абе, хайде, за толкова пари…
Отвори ми лично шефът, Михаил Олегович, и по вида му личеше, че е станал отдавна. Сън ли не го хваща? Или си е „чучулига“ по природа?
— Браво — поздрави ме мрачно, — не закъсня. Закусвал ли си?
Реших да не се правя на интересен и казах истината:
— Не, не успях. Отвикнал съм да ставам рано, а не исках да закъснявам.
— Правилно — кимна той одобрително. — Дана вече е станала, току-що будилникът й звънна, чух го, а ние с тебе ще пием кафе, докато тя се мие. Това е само за първия път, ще й кажа да си навива будилника за седем без петнайсет и когато дойдеш, да е готова.
Последвах го във вече познатата трапезария, където според всички правила на скъпите хотели беше сервирана изцяло европейска закуска и дори имаше три прозрачни кани с прясно изцедени сокове — ако съдя по цвета: портокалов, от моркови и от цвекло. Но тези сокове бяха единственият диетичен продукт на масата, всичко останало се оказа, както снощи ме беше предупредил Артьом, тлъсто и тежко. Добре, че нямам проблеми с теглото, така че си позволих да си намажа мекото пухкаво бяло хлебче с висококалоричния пастет, който още вчера много ми беше харесал.
— Купих всичко, което заръча — започна Михаил Олегович, — подредихме уредите според твоя план. Обзаведохме стаята ти, сега ще отидеш да се преоблечеш и ще видиш. Ако ти трябва още нещо — кажи ми, не се притеснявай. Ето ти талмуда — с трясък, от който едва не подскочих, той стовари пред мен дебела книга със скъпа кожена подвързия, нещо като ежедневник, — ще съставяш план за всеки ден и ще записваш резултатите. Какво е направено, какво не е и защо. Ще проверявам.
Виж ти, виж ти, а аз бях сигурен, че той беше споменал за отчет и контрол просто така, заради приказката. Добре де. Покорно взех талмуда и го пъхнах в обемистия сак, в който бях донесъл спортния си екип и някои други неща — дискове и касети.
— Сега за готвенето за Дана — продължи Руденко. Предадох на Нина, нашата домашна помощница, това, което ти ми каза вчера. Когато привършите с Дана, Нина ще дойде при теб и ще й обясниш всичко подробно. В неделя няма часове с Артьом, така че сега ще поработите до девет, а вечерните занимания можете да проведете по-рано. Смятай, че в неделя работният ти ден свършва по-рано.
— Значи Артьом има почивен ден в неделя? — уточних наивно аз.
— Да. А ти нямаш — отсече шефът. — В неделя Дана има самоподготовка по хуманитарните дисциплини, така че и тя няма почивни дни. Ако това те успокоява.
Да бе, как не. Дори насън не виждаме покой. Чувствам, ще има да патя в тая къща…
От коридора се чуха бързи леки стъпки и в трапезарията влетя Юля, облечена с нещо дантелено и полупрозрачно.