Взех един кадастрон и започнах да го прикрепвам към таблото. Дана мълчаливо гледаше, после стана и започна да ми помага. След като прикрепихме листа, аз взех дълга линия и пластмасовия калъф с комплекта флумастери.
— Дръж линията ето така — и показах как именно, — а аз ще чертая.
Стори ми се, че Дана се поотпусна. Ами естествено, момичето със страх бе очаквало, че още от първата секунда ще го накарам да изпълнява някакви упражнения, с което то, разбира се, няма да се справи, след което ще последват коментари за нейната непохватност. А, няма такива работи, Богдана Михайловна, аз съм от стара коза яре. Преди да започнем с упражненията, има много да се потрудим. Днес ще правим само това, което ти отдавна умееш, или което не умееш, но то няма да ти се опре.
След първия лист последва втори, на който ние пак със съвместни усилия начертахме няколко координатни линии. И ето кое беше странно: тя добросъвестно ми помагаше, но не зададе нито един въпрос. Ще ми разправят те за така нареченото момичешко любопитство! Нима изобщо не й е интересно за какво правим всичко това? Или навикът й да мълчи е по-силен от желанието да попита? Добре де, аз не съм надут, ще й обясня и така.
— Виж, Дана, на този лист ще отбелязваме кръвното ти налягане и честотата на пулса преди натоварването и след него. А на този — самите натоварвания. За да получим резултата, към който ти се стремиш — умишлено не казвах нито дума за тегло, за отслабване, — са нужни съществени натоварвания, но твоето сърце няма да ги издържи отведнъж, така че трябва да го подготвяме за тях, да го тренираме. Тоест на първо време ще се занимаваме със сърцето и дишането ти. Ясна ли ти е идеята?
Тя кимна.
— При натоварванията пулсът ти не бива да надхвърля сто и двайсет удара в минута — продължих аз с теоретичната част. Всъщност би могло да стига и до сто и четирийсет, но като имах предвид теглото на Дана, не смеех да рискувам. — Затова на първо време ще започнем само с такива натоварвания, при които пулсът ти няма да се ускорява над посочената граница. И ето на този лист ще отбелязваме колко и какво успяваш да направиш, докато пулсът ти е не повече от сто и двайсет.
Първото ни занимание се превърна в лекция и Дана забележимо се успокои. Да слуша преподавател и да запомня беше нещо обичайно за нея, тя винаги е била добра ученичка. Отначало с професорски вид говорих за аеробни и анаеробни натоварвания, после, като преразказвах получената от приятелката ми Светлана информация, плавно преминах към проблема за обмяната на веществата в организма и правилното хранене.
— От днес ще си заведеш тетрадка, в която ще записваш всичко, което си изяла и изпила през деня. По часове и минути. До последната троха и капка. Дори да си изпила просто чаша вода или сок, ще записваш: колко, какво и точно в колко часа.
В очите й се четеше неизречен въпрос и аз не можех и не можех да разбера какво толкова иска да попита. Уж всичко й бях обяснил. Нима беше останало още нещо неясно?
— Имаш ли въпроси? — попитах дежурно, след като приключих с лекцията.
Дана разлепи плътно стиснатите си устни.
— Ами теглото?
— Какво за теглото?
— На каква графика ще отбелязваме теглото?
Това значи те е тревожело, момиченце! Е, за това мислих през цялата вечер снощи, така че няма да ме пипнеш неподготвен. Не съм от тях, драга моя. Вече всичко разбрах за младата Юля.
— Изобщо няма да отбелязваме теглото върху графики — заявих спокойно. — Твоето тегло си е наша лична работа и никой няма да бъде посветен в нея. Аз всеки ден ще си записвам параметрите на теглото и обемите в моя бележник, ако искаш, можеш да ги записваш и ти в своята тетрадка, и тези числа ще знаем само ти и аз, както и родителите ти, ако това им е интересно. Никой външен човек, влязъл в тази стая и видял нашите графики, няма да знае нищо. Няма да разбере нищо и за пулса и налягането, защото няма да поставяме надписи на координатните линии, с теб просто ще ги запомним, а останалите не е нужно да ги знаят. Медицинска тайна между лекар и пациент. Ти както искаш, но аз нямам намерение да обсъждам каквото и да било с твоите роднини. Ако баща ти или майка ти попитат — ще им кажа, това е задължително, но — нито дума на другите. Съгласна ли си?