Интересно, какво си е мислел татенцето Михаил Олегович, когато е определял за занимания с физическа подготовка по два часа сутрин и вечер? Да не би сериозно да е смятал, че дъщеря му ще издържа по четири часа натоварвания всеки божи ден? Идиотщина. Ето, ние подишахме половин час, още половин час правихме упражнения, аз отново измерих налягането и пулса на Дана и разбрах, че повече не бива да работим. С какво да убием още цял час? Вярно, имаме и масаж, който може да се проточи до четирийсет минути. Пак ли да й изнасям лекция? Май вече й обясних всичко необходимо…
Самата Дана ми подсказа решението. Докато гледаше как покривам с хавлии масата за масаж, тя каза:
— Цялата съм в пот. Трябва да взема душ.
— Разбира се — зарадвах се аз. — Върви, аз ще почакам.
Ето на, сега за душ ще отидат десетина минути, после още толкова за душ след масажа, за да се отмие маслото, после ще отбелязваме на таблото резултатите и показателите. И… времето минало.
Дана се върна от банята и за пореден път ме хвърли в почуда, като заключи вратата отвътре. Сметнах, че следвайки странния си навик да се заключва, тя го е направила чисто автоматично, отидох до вратата и без да кажа нищо, я отключих. Сиреч, просто мълчаливо поправих случайната грешка. Момичето обаче, също мълчешком, се върна при вратата и отново я заключи. Какво става, бе?
— Защо се заключваш? — попитах я учудено.
— Не искам да ме виждат съблечена — твърдо отговори Дана, без да ме поглежда. — Ами ако влезе някой?
— Дана, ти си голямо момиче и трябва да разбираш; не е прилично мъж и момиче да се заключват в стая. Това може да наведе на нежелателни мисли близките ти. Какво ще си помислят, ако видят, че вратата е заключена? Ама че те след пет секунди ще ме изхвърлят! Не си ли помисляла за това?
— Ами ако влезе някой? — упорито повтори тя.
— Както влезе, така и ще излезе — казах строго. — Никой няма да те види съблечена освен мен. Обещавам ти. Още днес ще помоля баща ти да купи и постави тук параван и всички проблеми ще бъдат решени.
Дана тежко въздъхна и започна да съблича тениската и шортите. Интересни същества са жените, нали? Пред мен тя е готова най-спокойно да се съблича и да остане по бельо, тоест ни най-малко не се стеснява, но опазил я бог да я види съблечена някой от близките й. Е, можете ли да ми обясните тези прищевки на момичешкото съзнание? По мои представи всичко трябва да бъде наопаки и аз бих приел с пълно разбиране девойката да се стеснява от непознатия млад мъж, който освен това, както твърдят някои, е доста симпатичен. Но не, младият мъж е просто представител на домашния персонал, тоест предмет, предназначен за полезна употреба, като прахосмукачката или кафемелачката, а членовете на семейството са хора. Тоест човешки същества. Обидих се.
И предъвквах обидата си през всичките четирийсет минути, отредени от нормативите за пълен масаж на тялото. Тялото, трябва да отбележа, се състоеше изцяло от тлъстини и не беше никак лесно да се докопам до мускулите. Като си припомних всичко, на което ме бяха учили някога, аз внимателно включих елементи на лимфодрениране, за да стимулирам излизането на течността и намаляването на оттоците. Изглежда, че успях, защото едва бях завършил масажа, когато Дана скочи от масата като попарена и се втурна към вратата, като навличаше тениската си в движение. Благополучно забрави шортите. Погледнах часовника: до края на работното ми време оставаха петнайсет минути.
Още не бях успял да помисля дали това е хубаво, или лошо, когато вратата се отвори и влезе лично бащата. По лицето му бяха изписани недоволство и подозрение.
— Защо Дана си тръгна? — строго попита той. — Времето на занятията още не е свършило.
— Изтича до тоалетната — простичко обясних аз.
Той какво, да не ни е дебнал пред вратата? Може би е проверявал дали не претупвам задълженията си? Виж ти. Тук май ще ми бъде доста трудно.
— После ще вземе душ след масажа. Трябва да се отмие маслото — подзех аз обясненията си, за да успокоя шефа. — Разбирате ли, Дана няма навик да й се прави масаж, така че на първо време може да изпитва болка, ако го правим с крем. Затова използвам повече масло, за да се притъпява чувствителността.
Недоволният израз не слизаше от лицето на Михаил Олегович и аз започнах да му дърдоря за паравана и за един автомат с питейна вода, които трябва да се поставят тук, във фитнес помещението, за да може Дана да пие вода по време на занятия. Разбира се, би могло просто всеки път да носим тук бутилки с вода… С една дума, говорех, колкото да не се възцари тягостно мълчание. Изглежда, че чисто интуитивно съм напипал вярната тактика, защото в края на краищата шефът се включи в разговора и май поомекна.