Наложи се да кажа сбогом на мечтите за купонче с приятели и сладурчета. Естествено, всекиго другиго бих пратил по дяволите, но не и Нана. Все пак дължах работата си именно на нея. Работа, несвързана с престъпност, което не беше маловажно, лека, при това свръх щедро платена. А режимът — какво пък, режимът беше тежък, без почивни дни и отпуски, но нали за това ми плащаха.
Пътьом се отбих в супермаркета, където винаги имаше прекрасна храна и си накупих скъпи неща за хапване, без да гледам етикетите, и за пръв път през последните месеци се почувствах като крез.
— Охо, добре си се поразпуснал! — позасмя се Нана, оглеждайки масата, на която й предложих да вечеря с мен. — Не пестиш много.
— А — махнах безгрижно с ръка, — веднъж се живее. При такава работа какви други радости ми остават, освен да си хапна вкусно вечер. Няма време за нищо друго. Нахвърляй се.
Тя се „нахвърли“. „Нахвърлянето“ в изпълнение на Нана Ким изглеждаше сърцераздирателно: в голямата чиния тъжно се бяха лепнали едно за друго две миниатюрни късчета червена рибка и резенче кашкавал. Не можеш да гледаш без сълзи на очи такова нещо. Нана обаче съумя някак да човърка тази жалка храна чак до края на моя разказ.
— При дядото значи, на гробищата — повтори замислено тя. — Какво, наскоро ли е починал?
Свих рамене и си сложих в чинията солидно количество салата с раци.
— Откъде да знам.
— А кой е този Ванечка?
— Нямам представа.
— Добре де, а тази роднина на домакинята, майката с момченцето, тя откъде е дошла? Защо се е озовала в техния апартамент? Колко близки роднини са?
— Ама откъде да знам, бе! — избухнах аз. — Нали ти обяснявам: нов човек съм, никой нищо не ми казва.
— Ами да беше попитал — каза Нана леко учудено, сякаш не можеше да схване каква е връзката между факта, че съм нов човек в семейството, и обстоятелството, че никой нищо не ми казва. Сякаш дори не забеляза избухването ми.
— Неудобно ми е, бе, как не разбираш? Едва съм се появил — и да се натрапвам с въпросите си…
Тя помълча, посмука кашкавалчето си и с интерес ме огледа, сякаш ме виждаше за пръв път.
— Колко време прави масаж на момичето? — внезапно попита тя.
— Четирийсет минути — троснах ядосано, — както му е редът.
— И какво, през цялото това време мълча ли? За нищо ли не я заговори?
— За нищо.
— Защо?
— Ти защо не опиташ да я заговориш, а! От нея и дума не можеш измъкна. Мълчи като риба, само кима, ако е съгласна, или върти глава, ако не е. Това са всичките ни разговори.
— Слушай, Фролов, ти наистина ли си идиот, или само се правиш на идиот? — Нана чаровно се усмихна и си откъсна едно зрънце от разкошната чепка грозде.
— Наистина съм идиот и честно те предупредих, че от мене детектив не става.
— Не говоря за това. Говоря за момичето, за Дана. Тя има много сериозни проблеми.
— Има си хас, ти сега откри Америка! — троснах се в отговор.
— Нека си довърша мисълта. Тя има много сериозни проблеми, толкова сериозни, че категорично отказва да ги обсъжда, защото й е непоносимо не само да говори за тях — боли я дори само да ги обмисля. Срамува се от себе си и от своите проблеми, затова мълчи. Ами ако опиташ да си говориш с нея за нещо друго? Ето например този вторият, Артьом ли беше? Той казвал ли ти е, че с Дана се общува трудно, че тя не разговаря с него?
— Не е — учудено отговорих аз.
Наистина, Артьом не спомена нищо такова, напротив, разказа ми, че тя е свястно момиче, много умно и добро, и че той искрено се е привързал към нея. Мигар може човек да се привърже към неразговорчив темерут?
— Именно — кимна Нана. — Защото те си говорят за всичко друго, само не и за нея самата и за проблемите й. За математика, физика, история, литература, филология — за всичко, което няма отношение лично към Дана и което може да се обсъжда без никакви опасения, че разговорът може да засегне болезнена за момичето тема. Ако си беше размърдал мозъка и й беше задал един-два въпроса за близките й, тя прекрасно щеше да ти отговори, защото това не е опасно за нея.
— Да бе — измънках недоверчиво, — какво ли разбираш ти. Не си я виждала и изобщо не си била там. Между другото, на тая Дана нещо й хлопа дъската, можеш да ми повярваш, така че всичките ти умни препоръки не вършат работа, те са полезни при нормални момичета, а тази определено не е.
— Откъде пък ти хрумна това? — Нана повдигна гъстите си тъмни вежди.