Продължавахме да ходим в клуба и тъй като вече не срещах никакви познати, усилията ми за измисляне на легенда бързо секнаха. Но се отпуснах твърде рано. Сред хората, които ме познаваха, се намериха такива, които незнайно защо бяха станали рано и бяха дошли да стрелят в десет сутринта.
За втория сблъсък аз се оказах готов, ако не материално (в смисъл, че не бях се спрял на легенда), поне морално, като бях решил да извлека от ситуацията максимална полза поне за Дана. И когато по време на закуската ни в ресторанта при нас спряха двама от бившата ми компания, аз не се отделих с тях, за да говорим насаме. Напротив, казах:
— Запознайте се, това е Богдана.
Е, да, садист съм. Знам това. Но знам и друго: без болка и без травми няма резултат. Ако искаш да постигнеш нещо — бъди готов да те боли, да се страхуваш и да ти е тежко. Сладки са само курабийките, от които се дебелее, а безплатно е сиренето в мишия капан. За всичко се плаща. И щом задачата ми е да върна Дана към пълноценен живот, ще трябва да плащаме сметката заедно, а не аз сам.
Дана съвсем се притесни — не беше очаквала такъв обрат и не знаеше как да се държи. Момчетата се подхилваха гнусно (или на мен ми се стори така?) и гледаха от упор момичето — явно бяха се виждали със Стас и от гадните им очички буквално струеше цинично любопитство. Странно, улових се в мисълта, че по-рано те ми бяха харесвали, бяха ми изглеждали доста умни и весели момчета и с удоволствие прекарвах времето си в тяхната компания, а сега мислех за тях с ей такива лоши думи.
Най-сетне тя смотолеви:
— Здравейте.
Аз се ободрих и реших да продължа:
— А това са Алексей и Фьодор. Алексей, мисля, нищо не прави, живее от парите на татко си. Фьодор пък е картоиграч мошеник. Знаеш ли какво е това, Дана? Човек, който умее да мами на карти и печели пари от доверчиви хора. Разбираш ли, Дана, човекът вярва в неговата почтеност и сяда да играе с него, а той го мами. Ей така, ловко, красиво. Големи кинти печели!
С една дума, развилнях се. Може и да не съм бил прав, и в главите на Льошка и Фьодор да не е имало никакви гадни мисли за мен и Дана, а аз да съм ги обидил незаслужено. Впрочем, защо да съм ги обидил? Нали нищо не си измислих, казвах самата истина. Льошка беше момче-джуниър, никъде не работеше и красиво пръскаше родителските пари, а Фьодор мамеше на карти професионално. Просто преди половин година, ама каква ти половин година — само преди месец това ми се струваше нормално и бях готов да общувам с тях. А днес, след като забелязах как гледат Дана и си спомних мръсните шегички на Стас, не можах да надвия отвращението си. Сигурно съм зле възпитан и не умея да крия емоциите си и да правя любезна физиономия. С една дума, като дипломат никой не би ме търпял.
Колко приятно беше обаче да гледам как се източват муцуните им!
— Е, де, ама ти… — само това успя да изрече Льошка. — Да не си откачил след катастрофата?
— Аха — потвърдих радостно. — Ето, и Богдана ще потвърди. Хайде, кажи, Дана, приличам ли ти на откачалка?
— Ама какво говорите? — От изумление тя май забрави да се срамува. — Абсолютно нормален сте.
— Ето, видяхте ли — усмихнах се победоносно. — Имате ли други въпроси?
Въпроси нямаше. Момчетата побързаха да се отдалечат, като за довиждане ме посъветваха да си лекувам мозъка, а аз, както си пиех еспресото, броях зайците, които бях успял да убия с един изстрел. Първо, бях накарал Дана да вземе участие в разговор с непознати мъже. Макар и с няколко думи, но все пак. Второ, избегнах въпроси каква е Дана и защо съм се заплел с малолетна. Трето, избегнах необходимостта да лъжа. Четвърто, изплъзнах се от риска да бъда разобличен и така да нанеса на Дана травма, която после щеше да бъде практически невъзможно да излекувам. И пето, май завинаги убих желанието на част от моите познати да ме заприказват тук, в клуба, и да ме принуждават отново да убивам първите четири заека. Така че този изстрел беше невероятно успешен и ми донесе чувството, както казваха във времената на моето детство, на дълбоко удовлетворение.