От анализирането на резултатите от лова ме откъсна плахият глас на Дана:
— Ваши приятели ли бяха?
— Какво говориш! Нима бих разговарял така с приятели?
— Значи са ви врагове?
— Е, какви врагове мога да имам аз, Дана?
— Какви са ви тогава?
Наистина, какви са ми — тези Льошка и Фьодор? За какво са ми? Защо така стръвно искам да се върна там, където е пълно с такива льошки и полукриминални фьодоровци?
— Ами никакви. Просто познати.
— Нещо лошо ли са ви направили?
Ами да, трябва някак да обясня на Дана грубиянщината си. Но как да я обясня, защо се изтървах така? Какви думи да намеря?
— Разбираш ли, Дана, има хора, които смятат, че парите трябва да се печелят, а има и такива, които смятат, че човек просто трябва да има пари. Без значение откъде се вземат — важното е да ги имаш и да можеш да ги харчиш. И тези, вторите хора, никак не обичат първите, презират ги, смятат ги за глупаци и слабаци. Те изобщо презират всички, които работят, и уважават само онези, които харчат. А първите хора съответно не обичат вторите. Такова едно неразрешимо противоречие. Аз работя, те — не, затова не ме обичат, а аз не обичам тях.
— Щом не ви обичат, защо се спряха да си говорите?
Ето на, моля, на ти сега едни обяснения. Та нали аз и по-рано печелех пари със собствените си пот и кръв, боевете никога не са безкръвни, но винаги съм имал бол неработещи приятели. Ако кажа, че не са ме обичали твърде, ще излъжа. Просто има различни работи и клубните компании много отчетливо поставят граници помежду им. Борсов посредник е едно, а домашен треньор — съвсем друго. Но няма да обяснявам това на Дана.
— Просто така — свих рамене, — да кажат „здрасти“.
Минаха няколко дни и когато за пореден път заведох Дана при чичо й, Владимир ме помоли да вляза. Жена му Муза я нямаше и той ме заведе в кухнята и ми предложи чай.
— Направи описание на „Покритата каруца на тясната пътека“ на Колинз, леля ти Муза ти остави албума — каза той на Дана.
Момичето кимна и се скри в стаята.
— Не разбрах — какво трябва да направи? — попитах аз.
— Да опише една картина. Дана иска да стане изкуствовед и Муза малко по малко я приобщава към професията.
Володя ми наля чай, както и миналия път, в красива чаша, а той сърбаше отдавна изстиналата си напитка от огромно керамично канче. Странни навици има все пак.
— Как вървят нещата с Дана? Бележите ли успехи?
Успехи безспорно имахме и аз с удоволствие ги споделих с чичо й. Володя внимателно слушаше, кимаше и току подхвърляше:
— Ами да, да, Дана ми каза.
Не разбирах защо ме пита, щом Дана и без това му разказва всичко. В един момент не издържах и ядосано попитах:
— Защо ме питаш, щом знаеш всичко?
— Дана има свой поглед, а ти — твой. Тя не може да бъде обективна.
— А аз значи мога да бъда?
— И ти не можеш. И аз не мога. Всички ние разглеждаме ситуацията от различни ъгли. Но ако съединим нашите три погледа, ще се получи що-годе близка до истината картина.
— А колко погледа са нужни, за да можем напълно да се доближим до въпросната истина? — пошегувах се аз.
Той ме погледна учудено.
— Николко. Истината е непостижима по принцип, ако говорим за истината в пълния й обем. До нея човек може само да се доближи. Какво, не сте ли учили това в училище?
— По-скоро в училище това е минало покрай ушите ми. Е, и какво разбра ти, след като съедини нашите три погледа?
— Че Дана има голям късмет с тебе — усмихна се Володя. — Само не разбрах: три килограма и половина за един месец — това много ли е, или малко?
— Общо взето е малко, можеше да бъде и повече.
— Защо тогава не е повече? Дана нарушава ли нещо? Или на тебе нещо ти пречи?
— Ако губи тегло твърде бързо, това е опасно за здравето. Например може да падне бъбрек, сърцето да пострада от натоварванията и изобщо, да се заредят разни неприятности. По принцип аз лесно бих могъл да направя минус шест килограма, но ако здравето на Дана пострада, ще ме уволнят. Изобщо, засега не смея да рискувам. Ще видим как ще върви по-нататък. За да се изгарят мазнините, трябва да се извършват определен обем натоварвания, а Дана няма никакъв тренинг, страх ме е да я натоварвам, ние навлизаме в режима постепенно, бавно. Например двайсет минути тя ходи, после десет минути почива, после пак ходи. И на велоергометъра е така, на почивки. Изобщо, ако се занимаваме два часа, това не значи, че през целите два часа тя работи като товарен кон. През половината от времето почива, за да се нормализират пулсът и кръвното й налягане, иначе е рисковано.