— Не, не — размаха ръце той, — в никакъв случай не бива да рискувате, здравето е по-ценно. Кажи ми колко време по твои сметки ще трябва да се занимаваш с нея? Година? Две?
— Не знам, зависи. Зависи от това, какво иска да постигне тя. Лично аз смятам, че й е напълно достатъчно да свали около двайсет и пет килограма, за това ще ни стигне и година. Но тя си е втълпила, че иска да бъде като Юля! А това може изобщо никога да не стане. Двете имат различна структура, различни типове са. Юля е висока, с тънки кости, тесни бедра, сигурно тежи около петдесет килограма. За да стане като нея, Дана трябва да свали четирийсет и пет килограма, тоест фактически двойно да намали теглото си. Това е много трудно. А на нейната възраст — дори опасно, ако се мъчи да го направи в съкратени срокове.
— Разбрах — кимна Владимир. — Знаеш ли, исках да ти благодаря за разговора ти с Дана.
— Кой разговор? — учудих се аз.
— Когато сте гледали как онова момиче язди. Не се учудвай толкова — усмихна се лъчезарно той, — Дана всичко ми разказва, така че винаги съм в течение. Напълно си прав, трябва да се тушира стремежът й да бъде като еди-кой си, в случая като Юля или някоя друга стройна красавица. Да бъдеш като някого, означава да пожертваш своята индивидуалност, неповторимост. Това е глупаво и неправилно, това е пълно неуважение към себе си, пренебрежение към собствената личност, а ние с теб сме се разбрали, че на Дана — напротив — трябва да се внушава чувство на любов и уважение към самата нея, такава, каквато е. Защото тя всъщност е чудесна. Нали?
— Ами да — съгласих се неуверено аз.
Володя пак се отнесе из дебрите на засуканите научни приказки и аз не разбирах напълно какво иска и за какво говори. Явно израз на тъпа скука се е изписал на лицето, защото той изведнъж се запъна и ме погледна внимателно.
— Не разбираш ли за какво говоря?
— Честно казано, не — признах аз.
— Но ти правиш всичко точно както го казвам аз. Действаш правилно, умно. Бях сигурен, че всичко разбираш.
— А, не — разсмях се аз, — сигурно се получава чисто интуитивно. Ами… просто така го чувствам.
— Ясно-о — замислено проточи той. — Да не би да си гладен? Защо не хапнем нещо? Муза доста ще се забави, хайде да си приготвим някаква вечеря. Какво ще кажеш?
За хапване аз винаги съм готов, не се оплаквам от апетита си. Двамата заедно на бърза ръка приготвихме простичка вечеря, състояща се от запържени в тиган варени картофи, залети с яйца. Моментът ми се стори подходящ и макар че по онова време Нана Ким почти окончателно ме беше оставила на мира, след като бе разбрала, че тъй и тъй няма никаква полза от моите детективски напъни, все пак реших да подхвана разговор на интересуващата ме тема.
— Володя, а защо брат ти живее в града? Хора с толкова пари обикновено строят или купуват къщи в Подмосковието.
— Защото животът извън града води до неправилно възпитание на децата — спокойно отговори Володя.
Ха, ама че го каза! За пръв път чувах такова шантаво твърдение.
— Но защо?
— Ами защото в Подмосковието инфраструктурата още не е развита и целият живот пак протича в града. Гимназията, в която учеше Тарас, е в Москва, гимназията на Дана — също, работата на Михаил, институтът на Юлка, салоните, в които вечно кисне Лариса — разните там козметични и фитнес зали, мамините театри и концерти — всичко е в Москва. Това означава, че всички трябва да разполагат с коли и шофьори. Хайде, мама и Лариса — както и да е, не може без това, но децата? И Тарас, преди да замине за Англия, и Дануска, когато още излизаше от къщи — и двамата ходеха на училище с метрото. И Юлка ходи на лекции с метрото. И това е правилно. Те още не са направили в живота си нещо, с което да заслужат коли и шофьори. Не са ги спечелили. Човек от ранна възраст трябва точно да разбира мястото си в социалната йерархия и принципите на изграждане на тази йерархия, защото неточното и неправилно разбиране за тези неща впоследствие ще попречи на адекватната му адаптация в социума.
Ето на, всичко започна толкова хубаво, разбирах всички думи, а сега той пак се отнесе. Но аз все пак схванах общия смисъл и доста се учудих, че татенцето се оказа човек с правилни педагогически разбирания. А не му личи… Най-вероятно това са идеи на бабата, нали е ръководила училища. Виж ти, такъв стабилен бизнесмен — а изцяло под чехъла на майка си. Да си умреш от смях! Сигурно затова Лариса толкова не обича свекърва си. Не съм кой знае какъв човековед, но дори аз го забелязвам.