— Най-пряко. Ето виж, ще ти обясня. За всяка професия се искат определен ум и характер. Хирургът е един тип личност, театралният актьор — съвършено друг. Същото се отнася и за начина на живот. Живот на отшелници водят хора от един тип, активен и светски живот — съвсем други хора. Това го разбираш, нали?
— Е, да.
— Но съществува и понятието предназначение. Ако един човек е разбрал предназначението си и го следва, тоест с удоволствие се занимава с това, което му е писано, край него винаги ще има хора, занимаващи се със същото и подобни на него по манталитет, с подобен характер, със същите жизнени ценности и цели. С такива хора му е леко и комфортно да общува, с тях бързо намира общ език и завързва отношения, които няма да секнат само защото той е легнал в болница за половин година и временно е изпаднал от професията. Щом твоето заболяване е довело до скъсване и загубване на връзките, значи това не са връзките, които са ти нужни, и значи си общувал с неправилните хора и си живял неправилния за теб живот. Сега разбираш ли?
Охо? Вече стигнахме и до предназначението. Замириса на мистика. Е, и после? Ами че той е просто ненормален!
Господи, аз пък, глупакът, за малко щях да му се обидя, а той бил обикновена откачалка, вманиачен по предсказания, предназначения и тем подобни глупости. Какво семейство, а! Тъкмо се бях зарадвал, че в него има поне един нормален човек, а сега излиза, че съм сбъркал.
— Слушай — казах съвсем кротко, — не ми мъти главата, става ли? Аз не вярвам в предназначения и изобщо съм твърд атеист. И животът, който водех преди катастрофата, ми харесва. Харесва ми да ходя по шумни места, да прекарвам времето си с богати младежи, да карам скъпа кола и да свалям красиви мацки. Харесва ми, разбра ли? Вярно, за всичко това трябва да представляваш нещо и да имаш достатъчно пари. Докато работя за твоето братле, аз нищо не представлявам, но ще дойде време и ще се върна в този живот, каквото и да ми струва това. Ще се върна в него, чуваш ли? И недей да ми пееш за предназначения, аз и без тебе знам всичко за себе си.
Володя мълча известно време, а пръстът му се движеше нагоре-надолу по дръжката на сребърната чаена лъжичка. После той вдигна към мен много сериозен поглед.
— Няма да успееш.
— И защо?
— Защото… От колко години си в Москва?
— От осем. И какво?
— Нищо. За осем години не си успял. Защо си решил, че после всичко ще се нареди? Всичко ще си остане, както е било. За осем години не си могъл да си купиш жилище, нямаш съпруга, работата ти при Михаил е временна, ще изпълниш задачата си и ще напуснеш, нямаш постоянен източник на доходи. Нямаш приятели. Какво имаш? Какво си постигнал за осем години? Паша, осем години са много време, а ти си буквално на нулата. Ако продължиш по пътя, по който за осем години не си стигнал доникъде, значи това не е твоят път. Виждаш ли колко е просто.
Да бе, много просто! Всичко, което говореше Володя, беше истина от първата до последната дума, но ужасно не ми се искаше да го призная дори пред себе си. И аз започнах отчаяно да се съпротивлявам.
— Нищо не става бързо. Има една поговорка, че бързата кучка слепи ги ражда. А има и друга: че с търпение и труд всичко се постига. Както и че бог обича търпеливите. Освен това…
Смятах да си припомня всички уместни в случая пословици и поговорки, като мислех, че той няма да има какво да възрази срещу народната мъдрост.
— Освен това, Паша, огледай се наоколо — прекъсна ме Володя. — Погледни колко търпеливи и трудолюбиви хора се трепят всеки божи ден, година след година, мъчат се да постигнат нещо, но нищо не се получава. Не си ли се замислял защо е така? Защо на някои хора им е достатъчно едно нищо и никакво усилие, за да успеят, и то не просто да успеят, а да постигнат много повече от това, на което са разчитали, а други влагат всичките си сили, напрягат се, пухтят, но така и не се доближават до желания резултат. Защо, а?
— Ами — свих рамене аз, — не знам. Може би едните имат талант, а другите — не. Въпрос на природна дарба.
— Не, драги, талантът не се дава от природата. Природата дава съвсем други неща. Тази глупост, че има едно такова готино нещо, наречено „талант“, и че когото природата е надарила щедро с него, ще има всичко, а за когото й се е досвидяло — остават жалки трохи, са я измислили хората. Природата, Пашенка, не е нито щедра, нито свидлива, тя се отнася към всички еднакво и дава еднакво на всички. Въпросът е какво правим ние с това, което ни е дала. А тя дава на всички именно това, което е нужно на конкретния човек, за да изпълни той предназначението си. Всекиму — неговото. Затова, ако ти си разбрал своето предназначение и го следваш, значи имаш всичко, за да получиш резултат. И го получаваш. А ние гледаме отстрани и ахкаме: талантлив актьор, талантлив финансист, талантлив инженер! Ако обаче не си разбрал предназначението си и не вървиш по своя път, прощавай, но нищичко няма да получиш, колкото и да се трепеш. Някой иска да стане крупен ръководител, но не може и не може да се издигне повече от младши помощник на старшия мениджър. Мисли си, че работата е в началството, което се заяжда с него, или в колегите, които действат подло, сменя си работата, а резултатът е същият. Друг пък, от съседния апартамент, без да има нито пълноценно образование, нито добре развити мозъчни гънки, не щеш ли, става голям известен политик, за когото пишат всички вестници и който се вози в служебен автомобил, има собствен разкошен кабинет и цяла сюрия помощници и секретарки. Трябват ли ти примери, или това си го знаеш?