Да, май не ми трябваха примери, в главата ми веднага започнаха да изплуват имена и лица. Ама наистина, защо става така?
Сигурно се бях замислил и неволно бях произнесъл въпроса си на глас. Дойдох на себе си, когато Владимир отново заговори:
— Ами защото звездите са били подредени така в момента на раждането им. На един е било отредено да стане лидер, на друг — лекар. Или хореограф. Но този другият си е втълпил, че и той иска да бъде лидер, защото е яко, защото имаш власт, пари, възможности и всички ти се подмазват. Щом първият без никакво образование и мозък е могъл, защо аз, с моето образование и мозък, да не мога? Ще мога! И още как. И тръгва този другият не по своя път, и се ядосва, и нищо не разбира: ама как така, тоя пръч успя, а аз, толкова умен и образован, не мога. Няма и да може. Ако беше разбрал своето предназначение и се беше съгласил с него, щеше да стане великолепен лекар, щеше да спаси хиляди животи и тези хиляди спасени хора всеки ден щяха да се молят за здравето му и да му благодарят, и да бъдат готови да направят всичко за него. Не е ли това власт? Не са ли това възможности? И парите си щеше да спечели без проблеми. Можеше да стане велик хореограф, да го канят да поставя балети във всички водещи световни театри. Какво, нима е лошо? Това е просто прекрасно! А може пък неговото предназначение да е било да бъде добър глава на семейство, баща и съпруг, и ако се беше вслушал в него, щеше да има любима съпруга и много деца, които щяха да го обожават цял живот и да създават около него такава атмосфера на спокойствие и щастие, че нямаше да му трябват никаква власт и никакви пари.
Не, всъщност тук май въобще не мирише на мистика. В думите му имаше определена логика. Вярно, за това, че звездите се били подредили еди-как си — това ме съмняваше, но всичко останало звучеше напълно правдоподобно и изцяло се потвърждаваше от моите собствени житейски наблюдения.
— И какво е според теб моето предназначение? Доколкото разбирам, биеш именно нататък — казах аз, нескрито ехидно.
— Правилно разбираш. — Той отново отпи от своето странно питие. Интересно, когато то се свърши, той пак ли ще напълни бездънната си каца с горещ чай и ще го чака да изстине, или ще сръбне поне няколко глътки, както е топличък? И колко ли такива каци изпива през деня?
— Твоето предназначение, Павел, е да подкрепяш слабите, да бъдеш до тях и да им помагаш. Природата ти е дала всичко необходимо за това. Осем години си вървял по един път и не си стигнал доникъде. Но пък по другия само за месец и половина измина разстояние, за което на други хора щяха да са нужни години. Именно в такива случаи ние, гледайки отстрани, ахкаме, възхищаваме се и говорим за талант. Аз виждам как общуваш с Дана. Ти дори невинаги разбираш това, което се опитвам да ти обясня, и същевременно интуитивно правиш всичко абсолютно гениално. Най-добрият психолог или психотерапевт не би могъл да постъпва по-правилно. Мина малко повече от месец, а момичето се променя буквално пред очите ми, и то при положение, че отслабна незначително. Ето, това е твоето предназначение. Именно затова успяваш с Дана, и то го правиш талантливо. Ти не изпитваш пренебрежение към слабия, ти умееш да го жалиш, да съчувстваш на тази слабост и притежаваш дарба, която ти позволява да помогнеш реално. А пък си решил да пропилееш живота си, като тичаш подир красивото. Не ти ли е жал? Та нали по никой начин няма да го настигнеш.
Само това ми липсваше! Аз, спортистът, боецът, трябвало да се превърна в рамо, на което да плачат истерични госпожички? Тоя Владимир Олегович определено не е в ред.