— Е, както искаш. — Татенцето сви рамене и направи изразителен жест, който на всички световни езици означава едно и също: „Свободен си, можеш да си вървиш“.
След два дни се състоя третият рунд. Дана реши да посети чичо си и ние тръгнахме към съседния блок. Бях разполагал с достатъчно време, за да обмисля тактиката на битката, и се чувствах напълно подготвен.
— Здрасти — усмихнах се приветливо на Володя, който ни отвори, и му подадох ръката си, а той я стисна, — ето, доведох любимката ти. Ще ме почерпиш ли с чай?
— Влизай. — Той ни направи път да влезем.
Още от сутринта валеше силен сняг и ние с Дана дълго си изтривахме краката пред прага и отръсквахме мокрите си якета.
— Дануска, видях работата ти за Масейс, браво, чудесна е — каза Володя. — Днес задачата ти е да преведеш текста си на английски.
— На какъв?
Интонацията на зададения от Дана въпрос ми се стори странна. С такава интонация обикновено човек пита какъв чай да налее — черен или зелен. Виж, за чужд език… Нещо не разбрах съвсем.
— На английски.
— Е-е, защо не на америкън? — захленчи Дана.
— Не, кукло, на америкън си преведе текста за Тициан, а сега, хайде, упражни си класическия английски.
Чак сега схванах, че става дума за английски и американски варианти, за които е известно, че се различават един от друг по разните междуметия и идиоми, както и по произношение. Лично аз не разбирам от тези неща и почти не знам английски, но съм чувал за тях от хора, които знаят.
— Дана в два варианта ли изучава английския? — попитах, когато отидохме в кухнята.
— Да, Муза й преподава. Ще й свърши работа.
Нещо не е много приказлив днес, сякаш е разстроен…
Дали Елена не му е казала за моите мераци към нея? О, почакай, какво още има да видиш. Сега аз ще ти разкажа всичко и ще видя реакцията ти. Че защо да хитрувам? Понякога преките удари са много по-ефективни от разните там финтове.
— Володя, исках да се посъветвам с тебе. Разбираш ли… — изиграх едно хубаво смущение. — Лена много ми харесва.
— Красива жена е — кратко констатира той и аз не разбрах дали просто се отнесе с разбиране към това, че тя ми харесва, или има предвид нещо съвсем друго.
— Започнах да я свалям и уж всичко вървеше добре, когато братчето ти ни хвана и вдигна скандал. Да знаеш случайно защо?
— Не. Мога само да се досещам.
— Е, защо?
— Вероятно Миша смята, че тъй като живее изцяло на негови разноски, Лена трябва да се държи прилично. Ако смята да си урежда собствен личен живот, нека я издържа някой друг. Не мога да дам никакво друго обяснение.
Какъв майстор, а? Не, погледнете го само! Лъже като дърт циганин и при това не излъга с нито една дума. Много има да се уча от него.
— Но какво неприлично има в това да се среща с мен? Тя не е омъжена, свободна жена е, защо да не можем да бъдем заедно?
— Ами моля, предложи й да се премести при теб, поеми грижите за нея и за сина й, включително материалните, намери възможност да я регистрираш в Москва. Но ти не искаш, нали? Или не можеш. Ти искаш да спиш с жената, а честта да храни и облича нея и сина й благородно предоставяш другиму. Правилно ли е това според теб?
По дяволите! Не бях готов за подобен обрат. И нямах какво да възразя. Това, което каза Владимир, звучеше абсолютно идиотски, но беше толкова правилно, че не можех да намеря аргументи срещу него. Вбесих се до такава степен, че моментално избухнах. В този взрив се сля всичко: и присъдата на лекарите, и липсата на спортна перспектива за мен, и това, което предполагах за Лена, и моята стъпкана любов, и ядът ми към Володя заради приказките му за предназначението и че в нищо не съм успял, и усещането за пълна безпомощност от неговите последни думи. Получи се коктейл „Молотов“, който естествено незабавно гръмна.
— Но щом ти можеш, защо да не мога и аз? Нали ти си постъпил точно така — направил си на Лена дете и си я подхвърлил на брат си — хайде, братче, издържай любовницата и сина ми, храни ги, обличай ги и ги обувай, а аз, когато поискам, ще спя с нея. Какво, не е ли така? Не е ли така?
— Не викай — спокойно каза Володя, — ще те чуе Дана. Същото, само че с три тона по-тихо. Откъде ти хрумна всичко това?