— Видях как Лена тича при тебе, когато жена ти я няма вкъщи — намалих тона и започнах яростно да съскам аз.
— И какво от това? Ето, сега жена ми я няма, в командировка е, а тук сте и Дана, и ти. Какво, и с двама ви ли спя? Или поред?
— Правиш се, че не разбираш, а? Защото си много умен, нали? Мислиш, че не схващам защо жена ти никога не идва там? Тя знае всичко за Лена и й е неприятно да я вижда. Е, може да не е сигурна, но се досеща. И се примирява с това, защото разбира, че е стара и грозна, а Ленка е млада и хубава, така че по-добре ти да чукаш нея, отколкото кой знае коя. Поне е някаква гаранция, че няма да докараш СПИН вкъщи.
Ако той беше мъж на място, трябваше да ме пребие начаса. Вярно, едва ли би успял — все пак дори с моите травми аз съм много по-силен и опитен, но трябваше да опита. Но явно Владимир Олегович Руденко не беше мъж на място, защото мълчаливо изслуша целия поток на моята облечена в думи кипяща ярост, а после, когато потокът секна, ми доля чай.
— Заради това, което посмя да кажеш за жена ми, би трябвало веднага да те изгоня и никога повече да не ти подам ръка. — Той говореше тихо и някак замислено. — Но те извинява фактът, че си влюбен и си откачил от любов. Нямам намерение да ти обяснявам каквото и да било. Просто ми повярвай: нещата не стоят така. Не стоят така, както си мислиш.
— А как?
Аз все още кипях, но вече недотам, та да не разбирам, че май прекалих с приказките си.
— Вече ти казах: нищо няма да ти обяснявам. Ако не ти е достатъчна моята дума — какво пък, нищо не може да се направи.
— Не ми е достатъчна.
Той мълчаливо сви рамене, също като Дана, когато я притиснат страх и смущение. Да, гените не са шега работа!
— Ако не ме лъжеш и всичко наистина не е така, тогава ми кажи какво да правя — троснах се аз. — Защо брат ти е против? Защо ми забранява да свалям Лена?
— Вече ти обясних. Нямам какво да добавя.
Но аз не мирясвах.
— Защо тя идва при тебе, щом не сте любовници?
— За същото, за което идваш и ти. Ето, ти дойде, седиш, пиеш чай, разговаряш с мен, задаваш ми въпроси.
— И тя ли пи чай с тебе?
— Не — позасмя се той, — тя пи кафе.
— И често ли идва да пие кафе при тебе? — осведомих се ехидно.
— Зависи. Понякога често, понякога рядко.
Той се извърна, няколко секунди се взира в тъмния прозорец, после премести поглед към мен.
— Остави я, Паша. — Гласът му звучеше уморено и равнодушно. — Не я закачай. Нищо няма да излезе. Само ще я измъчиш и ще измъчиш и себе си.
— Откъде знаеш дали ще излезе, или няма да излезе? — озъбих се злобно. — Мислиш, че си толкова по-добър от мен, че няма смисъл да ти съпернича ли?
Володя отново помълча известно време.
— Кажи, Паша, ти винаги ли се контролираш толкова зле, или само днес?
— Абе, я си гледай работата!
Блъснах стола, изскочих в антрето, пъхнах нозе в обулата, грабнах си якето и изхвърчах на стълбището. Ха иди сега, че разбери дали спечелих, или загубих своя трети рунд.
Вече наближавайки към къщи, се поуспокоих, трезво осмислих ситуацията и с огорчение бях принуден да призная, че все пак съм го загубил. И защо се разярих толкова? Просто не бях свикнал да търпя неуспехи с момичета — никога не ми се беше случвало. И още не съм свикнал с такива усложнения. Какво става обикновено? Момичето или те харесва и тогава идва с тебе, или не те харесва, или пък те харесва, но е заета и веднага някак деликатно ти го показва, или приятели навреме ти го намекват така, че до пряк отказ не се стига. Поне в моите среди всичко винаги е ставало така. А тук… Някакви странни работи. Тя ми харесва, аз й харесвам, но кой знае защо — не може. Или не й харесвам, но тя неясно защо се прави, че не е така — усмихва ми се, сама ми предлага да се повозим с колата и ми разрешава да галя ръката й. Ако Лена е заета, ако е любовница на Володя, защо ми даваше тези аванси? А ако греша и тя не е заета, защо Володя е толкова сигурен, че нищо няма да излезе?
Какво смешно момче, боже мой, колко смешно и трогателно! Като си помислиш само — Леночка да е любовница на мъжа ми… Впрочем, трудно е да обвиняваме Павел, той не би могъл да си представи нищо друго. Но колко се смях само, когато късно вечерта Володенка ми се обади по телефона и ми разказа за разговора си с Павел! Каза, че не можел да ме дочака и решил да сподели веднага, макар че аз се прибирам утре. Извини се, че ме търси толкова късно, но първо изчакал Дануска да завърши превода, после я завел вкъщи и поостанал още там.