Колин Грийнланд
Всичко от начало
Изобилие #1
На жените зад волана
Част първа
Среща в „Мьобиусов лист“
1.
— Фабилия? — попита инспекторът.
— Джут — отвърна тя.
— Ибе?
— Табита.
— Тлъжност?
— Собственик оператор.
— Корап?
— „Алис Лидъл“ — каза Табита.
Той повдигна ниско обръснатата си муцуна и внимателно я изгледа над монитора си.
— Тиб и регистрасия на корапа?
— Добре де — въздъхна Табита. — Бергенски „Таласъм“. Бе Ге Те нула…
Тя си нави ръкава нагоре и погледна монитора на китката си. Все не можеше да запомни регистрационния номер на „Алис“, въпреки че го виждаше по двайсет пъти на ден.
— … Нула-девет-нула-пет-девет.
— Сел на фътуване?
— Трябва да се срещна по работа с един човек — отвърна Табита. — Виж, дали би могъл да поускориш нещата, как смяташ?
Но той беше еладелдиец и педантично проверяваше всичките й данни. Езикът му бе провиснал навън.
Табита сърдито изпъшка и забарабани с пръсти по гишето.
Тя се огледа наоколо. Всички други опашки в залата напредваха нормално. Местните просто трябваше да пъхнат талона си в прореза и да минат през портала. Ама пустият й късмет да попадне на еладелдиец…
Разбра какво ще последва, още щом инспекторът отвори лилавата си устица.
— Архивът фоказва регистрасия на тефектен осев ключов кристал — каза той. — Фреди два бесеца.
— Да — потвърди Табита.
— И още нефофравен — отбеляза съществото.
— Аха — кимна тя. — Тъкмо затова трябва да се видя по работа с един човек.
Но преди да я пусне през портала, той разпечата нов екземпляр от капеланските разпоредби за допустимите равнища на изхабяване на осевите ключови кристали.
Табита пъхна разпечатката в чантата си, в която — някъде — вече имаше три такива документа, и си погледна часовника.
— По дяволите — изруга тя.
Терминалът беше затворен поради някаква полицейска операция. За да излезе на обществената магистрала, Табита трябваше да мине по дълъг подземен тунел. Вътре бе тъпкано с народ. Униформени космонавти се блъскаха с носачи — и човеци, и роботи. Пламенни евангелисти пъхаха пророчества за неизбежното пълно сливане в лапите, зъбите или ръцете на ококорените туристи. За вниманието им се надпреварваха холоси на местни заведения, телевизионни канали и археологически атракции. Глъчката беше по-оглушителна от обикновено. Разбира се: нали имаше карнавал. Слушалките й внезапно се включиха в местен канал и започнаха да вибрират в ритъма на салса. Раздразнена, тя ги изключи и ги смъкна на шията си. Ако искаше да стигне до града преди обед, трябваше да се размърда. Табита вдигна чантата си, заобиколи товарен гравитокар, мина през група дърлещи се перки и си проби път между двама алтециани и гида, с когото се пазаряха. Като крачеше леко при ниската гравитация и размахваше чантата пред себе си, тя успя да се измъкне на открито.
Навън бе прашно и студено. Силните пустинни ветрове носеха пясък. Полуголи деца с очи като цепки и крайници като пръчки мрачно обработваха изливащите се тълпи. Табита Джут вдигна яката на старото си металическо яке и закрачи покрай павилионите в търсене на транспорт.
Опашките за авиотаксита бяха невероятни. Тя пое по тротоара към канала. Същото положение. За щастие повечето туристи търсеха роботакси, каквото Табита и без това не можеше да си позволи. И тогава — страхотен късмет — успя да се вмъкне пред бяло семейство, което все още се дивеше на цвета на водата, и хвърли чантата си в новопристигнала лодка.
— „Мьобиусов лист“ — извика тя.
Виковете на ядосаните зяпачи заглъхнаха зад тях, те напуснаха кея и се понесоха по течението. Табита седеше на кърмата и наблюдаваше как маслиновите горички и гъбените градини по двата бряга бързо отстъпват място на сухи докове, кварцови рафинерии и епифити. В далечината за миг се издигнаха небостъргачите на Скиапарели. После, когато навлязоха в шахтите, около тях се затвориха кораловорозови скални стени.
— За карнавала тук? — попита я шофьорката. Гласът й издаваше досада и негодувание, които отрицателният отговор на Табита не успя да промени. Тя бе веспанка, изпълнена с враждебно примирение като всички останали. Атмосферата беше осеяла издължените й бузи с кафяви петна.