— По дяволите, той наистина може да загине там! — сърдито изръмжа Марко и удари с юмрук по прага.
Табита не издържа.
— Той е фраск, Марко.
— Фраск. Точно така.
— Те са единствената раса, която е строила нещо на Венера.
— И какво от това?
— Единствените, които са се самовъзпроизвеждали на Венера, за Бога. И изобщо единствените, раждали в космоса. Във вакуума.
— Ами серафимите? — подметна той.
— Казах „раждали“.
Визьорът й се затъмни за миг, докато роботът излъчваше доклад за положението.
— И какво си мислиш? Мислиш си, че ще се оправи, това ли си мислиш? — Марко изпъна палец и внезапно го заби в брадичката на шлема си, сякаш искаше да го загризе, но бе забравил, че е със скафандър.
— Марко, ако не успея да приведа кораба в движение, ние ще умрем. Тук. Скоро.
— Обаче си пратила сигнал за бедствие или нещо подобно, нали?
— Не — отвърна тя и посочи към намусения облачен океан. — Нямам енергията, за да пробия такава плътна покривка.
Той я зяпна като уплашен шпаньол.
— Затова ще го приведа в движение — съвсем спокойно заяви Табита. — И когато го направя, отсега те предупреждавам, че няма да чакам никой заблуден в гората, направо отлитам.
Тя набра сигнал до робота на борда. Дюзите тихо забръмчаха.
— Разбирам — кимна Марко. — Разбирам чувствата ти. Повярвай ми. Но онзи фраск, както ти се изрази, моят бизнес партньор, а? Той е някъде там и е ранен. Искам да кажа, смятахме го за мъртъв. Трябва да е ужасно тежко ранен. Най-малкото.
— Чудесно — отвърна тя. — Върви да го търсиш.
Той умиротворително разпери ръце.
— Добре — каза Марко. — Две неща. Според нас, трябва да знаеш две неща. Неща, които не съм имал време да ти обясня.
— Бързо — ядосано отсече Табита.
— Ами, зная, останала си с впечатлението, впечатлението, че Хектор е бил член на трупата. На „Контрабандистите“. Искам да кажа, той беше, естествено, че беше, ама не точно на трупата, ако ме разбираш.
Тя гневно се завъртя към него.
— Защо просто не се чупиш, Марко? Имам си работа.
— Толкова ли е зле? — припряно попита той.
— Все още проверявам.
— Е, зле ли изглежда?
— Да!
Марко очевидно най-после осъзна в каква беда са попаднали. Той се облегна на кораба и стреснато плъзна очи по гората, от която току-що бе излязъл. Изглеждаше изгубен, преследван, като хванато в капан животно. После се обърна, сякаш търсеше път за бягство.
Нямаше.
— По дяволите! — Марко ритна хлъзгавото шаси на „Алис“.
Табита протегна лявата си длан и го хвана за ръката. Когато той я погледна, тя повдигна десния си крак, заби подметката на ботуша си в корема му и с всички сили го блъсна.
Марко извика от изненада, загуби равновесие и се просна по гръб в калта. После мъчително простена, когато главата му подскочи и се блъсна в шлема и твърдите ръбове на скафандъра се забиха в плътта му. Табита стоеше над него, докато отчаяно се мъчеше да се изправи, но тежките му ботуши постоянно се хлъзгаха. Не му подаде ръка за помощ.
Като вдигаше пръски кал, Марко се претърколи настрани и се надигна на едно коляно. Аленият му костюм беше покрит с отвратителна гнила растителност и тухленочервена слуз. Опитите му да почисти визьора с опакото на ръкавицата си само още повече влошиха нещата.
Тя включи микрофона си. Стоеше разкрачена, с разперени ръце.
— Не ме докосвай, Марко Мец — изкрещя в слушалките му Табита. — Не докосвай кораба ми. Повече не искам да те виждам наоколо. Можеш да останеш тук и да пукнеш!
— Извинявай, Табита, извинявай! Не исках…
Докато се мъчеше да се изправи на крака, той се пресегна да се опре на шасито. Табита извика и се хвърли напред, сякаш за да го зашлеви по лицето с опакото на ръката си.
Той отскочи.
— Добре! Добре! Остави ме да стана, по дяволите! Извинявам се, казах ти вече, извинявам се! — Марко погледна надолу към калния си скафандър и отчаяно размаха ръце. — Не исках, просто…
Табита го изключи, решително му обърна гръб, отново се наведе под кораба и предпазливо пъхна глава в машинното отделение.
Той откри друг канал.
— Искам да ти помогна.
— Не можеш.
— И преди съм ти помагал, всички сме ти помагали. Не исках да ритам кораба ти, просто всичко е толкова… нали знаеш. — Гласът му стана мек и нежен. — Табита, Разбирам как се чувстваш.