Акробатът забеляза увисналия между дърветата кораб. Табита чу високия му, весел смях.
Тя се завъртя и повика фраска.
— Марко Мец. Могул. Саския. Твоите приятели. Там долу — посочи Табита.
Създанието отиде до рампата и спря там.
Тя отново опита с жестове, после изгуби търпение. Качи се и го хвана за едната ръка. Хектор се отскубна и тя грабна друг от крайниците му.
— Твоите приятели! — не преставаше да повтаря Табита. Някак успя да го смъкне по рампата, отключи шлюза и отвори двете врати. — Гледай!
Могул нададе тревожен, предизвикателен вик. Той се откъсна от водачите си и се затича към откритото пространство между повалените дървета.
Марко и Саския се втурнаха след него.
Той се препъваше към кораба. Саския го гонеше, Марко я следваше. Насочи се право към вратата, на която стояха Табита и фраскът, скочи на прага и се хвана с две ръце за касата.
Широкият му визьор разкриваше цялото му лице. И по стъклото, и по главата на Могул имаше кръв. Обикновено бяла като порцелан, кожата му бе на червени й лилави петна от спукани капиляри. Предназначен най-много за разходки по повърхността на Церера, скафандърът му беше прегрял. Венера бе взривила охлаждащата му система и изолацията. Очите на Могул изпъкваха като сателитни антени, устата му зееше, устните му оголваха зъби, дълги като на кон.
Фраскът се раздвижи. Изглеждаше така, като че ли се опитваше да се почеше по гърба.
Вместо това извади малък металически син пистолет и го насочи към мъжа, който влизаше в кораба.
И стреля.
С едната си ръка Могул блъсна Табита настрани и я събори. Тя се просна на прага и едва не падна върху Саския, която скачаше вътре след брат си. Двете се сблъскаха и близначката пльосна в калта.
Фраскът отново стреля. Куршумът рикошира от вратата и се заби в тресавището, като опръска с тиня визьора на Марко.
Табита се изправи на едно коляно, Саския отчаяно се закатери зад нея. Могул се бореше с Хектор, крещеше му нещо нечленоразделно и го изтласкваше назад през шлюза. Извънземният се гърчеше, еластично се разтягаше във всички посоки и размахваше пистолета във въздуха. Разнесе се трети гърмеж.
Могул потръпна. От скафандъра му бликна струя ледено синкава пара.
Саския извика и изпищя.
Табита се метна към тях и се опита да изтръгне пистолета от фраска. Беше все едно да стиска хлъзгав кабел, теглен от голям кран.
Могул лежеше на прага и напразно се мъчеше да събори противника си. Бе успял да обгърне с ръце краката и два от горните му крайници. Табита се докопа до оръжието и рязко го дръпна. Фраскът се олюля настрани и го изпусна. Пистолетът отхвръкна в кабината.
Саския профуча покрай Табита, прескочи брат си и направи салто нагоре по рампата.
Марко също се включи в битката. Фраскът замахна с ръка и улучи Табита в гърдите. Тя падна на палубата и през мъгла от болка видя, че Хектор със светкавични движения повдига Марко и го изхвърля от кораба, влачейки надаващия крясъци Могул със себе ри. Насочила пистолета напред с две ръце, Саския се спусна по рампата и го изпразни в гърба на извънземния.
Той не обърна внимание. Навеждаше се над брат й. Размахваше четирите си ръце. Риташе с крака. Табита отчаяно се опита да се изправи.
Като продължаваше да се движи с невероятна скорост, фраскът завъртя горната половина на тялото си на 180 градуса. Стиснал Могул за шията, той го повдигна и го блъсна в палубата. Херметичният шев на врата му се пропука и отвътре блъвна струя синя пара и тъмночервена кръв.
Саския пищеше, опитваше се да отиде при него, но Табита я хвана и я задържа. Беше лека като дете.
Хектор стисна шията на Могул с две ръце. Визьорът му почервеня. Стъклото внезапно се пропука. Акробатът изви гръб, разпери дългите си ръце и широко разтвори пръсти. Краката му забарабаниха по пода. После неподвижно се отпусна.
Саския извика, отчаяно скочи към него, после се притисна към Табита толкова силно, че почти й причини болка през скафандъра.
Фраскът се пресегна към нея с четирите си ръце.
47.