48.
Табита стоеше пред Саския, разперила ръце, за да я защити.
— Не! — извика тя. — Не! Не! Не! Не!
Фраскът се надвеси над нея и втренчи бездушните си черни очи във визьора й, сякаш едва сега забелязваше странните метални скафандри, които носеха хората.
— Назад! — изкрещя Табита.
Тя протегна ръце и го блъсна по гърдите.
— Хайде, махни се! Назад! Назад!
Извънземният засъска като победена котка и отстъпи. Тя го изтласка покрай рампата към шлюза на трюма и се препъна в робот, който работеше с лазерен поялник.
— Назад, продължавай назад!
Зад гърба си усети, че Саския се хвърля към тялото на брат си и го прегръща.
— Влизай вътре! — извика Табита.
Фраскът движеше челюсти, пръскаше слюнки, опитваше се да й обясни нещо.
Тя спря и здраво стисна две от ръцете му, макар да не хранеше илюзии, знаеше, че ако пожелае, съществото с лекота може да я строши надве.
— Какво? Какво казваш?
— Гне пппътттници — произнесе Хектор. — Гне пппътттници.
— Тя ми трябва! — отвърна Табита. — Тя не е пътник. Тя е моят копилот! Копилот! Разбираш ли? О, Господи… Ела!
Като се движеше бързо, за да не остави на нито един от двама им време за мислене, тя го хвана за китката и го затегли нагоре по рампата към кабината. С яростен и в същото време театрален жест Табита махна с ръка към мрежата си, после към тази на копилота.
— Две. Виждаш ли? — Вдигна два пръста и посочи към своята седалка, към себе си, към другата мрежа и към Саския, която стоеше в коридора под тях и притискаше тялото на брат си като щит. — Ти я рани — заплашително произнесе Табита, — и няма да идем на Титан. Разбираш ли? Никакъв Титан!
Фраскът засъска и запращя. Възлестата му долна челюст светкавично се раздвижи напред-назад.
— Върррни гме — повтори той.
Табита го разбра. Искаше да се върне на Изобилие.
Отново посочи към Саския.
— Не — отчетливо каза тя. Я! Докосвай! Саския, за Бога, остави го и ела тук, ако не дойдеш, не зная какво ще направи той, най-добре веднага да дойдеш и да правиш точно каквото ти кажа. Саския!
Близначката остави тялото на брат си на палубата. Тя се изправи и с достолепна грация се качи по рампата.
Веднага щом се доближи на една ръка разстояние, Табита я хвана за рамото, дръпна я покрай фраска и я накара да застане между двете мрежи.
Извънземният се извисяваше над тях, ежеше се и издаваше гърлен звук като ниско, сухо ръмжене.