Отговорът му беше нечленоразделен и мръсен.
Тя остави кутията на Тал под мрежата до чантата си в дъното на кабината, после се приближи до пулта. Завъртя се, стисна ръката на Саския и хвърли поглед към единствения работещ монитор, който се свързваше със скенера в трюма.
Картината бе замръзнала. Фраскът стоеше точно там, където го, беше оставила. Не помръдваше. Табита отново сведе очи към близначката.
— Защо го направи? — попита тя.
Саския повдигна лице към нея. По дългите й скули се стичаха сълзи.
— Той те спасяваше…
— Не плачи. Това прецаква циркулаторите.
Акробатката се опита да се усмихне. Лицето й се сгърчи. Мършавите й рамене се разтърсиха.
Табита енергично хвана дланта й.
— Разбираш ли от корабни личности?
Саския подсмръкна и поклати глава.
Табита отново погледна към трюма. Същата картина. Потърси гривната на футуристичния скафандър на близначката, откри жака на аудиосистемата, изтегли го и го включи в пулта.
— Казва се Алис — обясни тя. В този момент нямаше нищо невъзможно. Поне щеше да й намери работа.
Табита се наведе надолу, притисна визьора си към този на Саския и й прати целувка. После напусна кабината, заобиколи Могул и влезе в трюма.
Фраскът продължаваше да стои в същата поза. Той я погледна като полудяло дърво.
— Настани се — посъветва го тя и плъзна очи наоколо. Търсеше ковчега му, ала го бяха изнесли навън, заедно с останалия багаж. Табита използва монитора на китката си, за да накара крана да го върне обратно.
Когато машината забръмча, извънземният конвулсивно потръпна и вдигна поглед през отворения покрив към мокрите псевдодендроиди и горещото небе.
— Поправя кораба — успокоително поясни тя. Фраскът се приближи и се наведе над нея.
— Кррран — разбиращо отвърна той.
Престори се, че не му обръща внимание. Чудеше се какво друго разбира.
Като използва един от роботите навън, успя да повдигне цилиндричния ковчег, въведе команда и го насочи към отворения шлюз.
— Убедена съм, че седнал ще ти е по-удобно — каза му тя. После се настани върху купчината в ъгъла и го повика при себе си.
Когато се приближи, съществото се просна в цял ръст, протегнало колене и лакти под странни ъгли. Приличаше на безумен скакалец.
— Добре! Добре! Да! — похвали го Табита. — Да! Да! — Тя бавно и предпазливо се изправи.
Фраскът изсъска. Но остана на мястото си.
— Скоро ще тръгнем — излъга Табита.
Хектор я наблюдаваше с мънистените си очи, докато тя заобикаляше робота, за да излезе от трюма.
Ковчегът висеше в шлюза. Табита хвърли поглед навън. Марко пълзеше по корем в калта на десетина метра от кораба и влачеше ранения си крак.
— Продължавай, Марко, отлично се справяш!
Видя го да завърта глава и да поглежда към нея през овъглената гора. Видя очите му — неговите красиви очи.
Спусна ковчега в коридора до Могул, отвори капака и като се мъчеше да не мисли за него, прехвърли трупа вътре. Беше лек като сестра си.
Припряно намести крайниците му и затвори цилиндъра. Сбогом, Могул. Имаше време…
Не довърши мисълта.
Изправи се и усети, че й се завива свят. Изтощението се стовари отгоре й като чувал с пясък. И нямаше изгледи скоро да си почине. Навярно в аптечката бяха останали още стимуланти.
Табита се върна в кабината.
Саския бе протегнала слабия си показалец над клавиатурата и гледаше към екрана.
Той светеше.
Имаше надпис.
„НЯКОГА ИМАХ СЕСТРИ, САСКИЯ, НЯКОЛКО СЕСТРИ.“
— Алис!
49.
Странно е, че много хора не вярват в историята за Венерианския ремонт. Дори онези, които приемат версията за Чудодейните торпеда, не са убедени в този невероятен подвиг на Табита.
Техните аргументи са прости. Колкото и да е смела и решителна, възможно ли е Табита Джут само с основни познания и елементарно помощно оборудване да възкреси кораба си, разбил се на най-отвратителната от вътрешните планети? И в такъв случай, колко време трябва да й е отнело това? Как е оцеляла достатъчно дълго и изобщо дали се е приземила на Венера? Има и такива, които твърдят, че ставало дума за съвсем друг кораб („Първоначалната концепция“, предполагат едни, други говорят за „Lacrimae rerum“).