Двете се спогледаха.
— Това вече е Марко — кимна Табита. — Дръж се, Марко, няма да се бавим — извика тя. Съмняваше се, че е чул думите й, а и каквото и да е друго сред мощното бучене на кораба, придружено от хора на разярената венерианска фауна.
Нещо пронизително започна да вие. Издигнаха се, после отново се спуснаха в люлката от въжета, която се топеше и гореше под тях. Клатеха се, плъзгаха се и накрая полетяха във влажния, мазен въздух. Грозните дървета пращяха и се чупеха. Фраскът се мъчеше да каже нещо по комуникатора.
Докато се разгаряше старата схватка с гравитацията, Табита усети, че мрежата й стяга прегръдката си и, отблъсква всякаква външна сила. „Сега е моментът — каза си тя, — в който Венера ще ни разкъса на части, този път вече окончателно.“
В кабината задуха яростен вятър. Стари и нови шевове скърцаха и стържеха, по пулта се пръскаха лампички. Протестиращият вой се превърна в безмозъчен гневен писък. „Алис“ бе конструиран и построен точно за такива схватки, многократно ремонтиран, разглобяван, закърпван и отново пращан в бой. И пак щеше да спечели битката, дори тя да му останеше последна.
Саския погледна към Табита и тя осъзна, че крещи, че триумфално приветства всеки сантиметър, с който се издига корабът.
— Хайде, Алис! — Вече викаха и двете. — Давай! Покажи на какво си способна!
Баржата рязко се наклони наляво, като че ли се канеше да се завърти нагоре. Грохотът продължаваше да се усилва.
Табита бе на клавиатурата и напрягаше кашлящия ляв двигател. Венериански гадинки падаха от крилете и се премятаха в кипящия въздух. Издигаха се. Издигаха се!
Лепкавата атмосфера, се съпротивляваше, докато „Алис“ странично си пробиваше път нагоре, разсичаше пясъчните облаци с дясното си крило, изхвърляше искри и изгубени вещи, бълваше лют дим. И пищеше като демон.
На монитора фраскът се търкаляше из трюма, подмятан насам-натам сред виелица от дрехи, блъскаше се в стените и в пода. Табита го видя да пълзи и да се притиска към останките от стенописа на Саския.
— Алис? — повика корабната личност тя. — Искам завъртане на 360 градуса. Когато ти решиш. — После хвърли поглед към близначката. — Каквото и да става, не отваряй мрежата.
Вече силно наклонен наляво, „Алис Лидъл“ направи пълно превъртане. Внезапно Венера отново се уголеми, обгърната от бясно вихрещи се пъстри облаци.
През отворения покрив на трюма излитаха последните останали дрехи, обувки, празни кутии и лампи.
Докато корабът се изправяше, Табита и Саския едва успяха да различат на монитора бодливата фигура на фраска, който се държеше с всички сили за стълбата.
— Кретен такъв! — изкрещя Табита.
Той запълзя към предната камера.
— Добре! Добре! — вбесена, извика тя. — Алис, достъп до аварийния структурен код!
Пултът запремигва и на екрана се появи подскачащо от смущения меню.
Табита въведе кодовете.
Изведнъж в кабината връхлетяха вълни летящ пясък. Корабът беше пълен с него. Фраскът изчезна сред кафява виелица под предната камера и отново се появи на задната. Увиснал на стълбата до предния капак, той се мъчеше да натисне бравата с крака.
— Не още! — извика Табита. — Върни се! Алис…
Натъпкан с пясък, корпусът на „Алис Лидъл“ бавно се подчини.
— Хайде, Алис!
На екрана просветна мъглява диаграма. Накрая се изясни достатъчно, за да се различат очертанията на трюма на бергенски „Таласъм“.
— Това е!
Табита напрегна очи и се наведе напред.
— Четири цяло и две, едно цяло и пет и увеличение.
Фраскът окончателно изчезна от монитора.
Беше влязъл в шлюза.
Саския погледна през рамо, широко разтворила очи, въпреки летящия пясък.
Табита отново въвеждаше кодовете.
На въртящото се на екрана схематично изображение мигаха шестнайсет точки, разположени по стените в дъното на трюма. После побеляха.
И престанаха да мигат. Просто угаснаха и на тяхно място не остана нищо. Като че ли корабът изведнъж се бе оказал без средна част. По един от датчиците течаха числа и бързо намаляваха към нула. Сякаш с всяка секунда от „Алис Лидъл“ оставаше все по-малко.
Започнаха да се издигат по-рязко, избягаха от район на прашна буря и навлязоха в разяждаща мъгла. Удвоената гравитация притискаше всичко под мрежите и го приковаваше към палубата.