Вътре имаше пет вида резервни искрови блокчета, грижливо подредени на купчини според капацитета им.
Табита затвори чекмеджето. Отново отиде в предната част и потърси в полупразните кошове и шкафове в коридора. Сред багажа на „Контрабандистите“ имаше пет-шест подходящи дълги неща, спомни си тя. Всички събираха водорасли и тиня на дъното на Гуинивиър, сега и вовеки веков.
— Ето го! — извика Саския. — Корабът!
— Отговарят ли?
— Да! Да!
Табита се оттласна от стената и се понесе към кабината.
— Сега се свързват!
В слушалките й се разнесе тихото съскане на външен сигнал.
— Ало, Таласъма. Хей, капитан Джут. Получих сигнала ти, измамна кучко. Тя влетя в кабината.
Напуканият илюминатор се изпълни с бледозелено сияние.
Насили се да си представи, че това отново е осветената половина на Венера, че са започнали да се въртят в орбитата си и са с носа надолу. Но светлината имаше друг оттенък на зеленото: не толкова гнил и по-светъл.
— Тук е Келсо Пепър, Дясут. Помниш ли ме?
Зелената фигура се завъртя.
Проблесна сребърно око й неумолимият тракторен лъч здраво стисна „Алис Лидъл“ в юмрука си.
51.