Жените запищяха.
Трантката се засмя, докато спътникът и се пресегна нагоре и смъкна Саския с куката на ръката си.
Разнесе се ужасно зловоние на изгоряла мазнина и перушина. По палубата заваляха овъглени перца.
Табита извика и се хвърли към втория пират, за да помогне на близначката. Нейният похитител с лекота я отблъсна и я прикова под едната си ръка. Табита го заудря отстрани, ала той не й обърна внимание.
Беше голям черен робот: модифицирана строителна машина за нулева гравитация, предположи тя. Вървеше изправен като човек и магнитите на краката му разкъсваха задържащите мрежи и дращеха палубата. Четирите му ръце бяха като дебели стоманени маркучи, извиващи се от ставите на хромирана гривна. Гърдите му се заостряха надолу към хълбоците му. Главата му представляваше нисък купол от черно стъкло. Вътре бледо проблясваха мълнии.
Табита затършува в чантата си за нещо, което би могла да използва като оръжие. Нямаше. После с периферното си зрение забеляза сред разпръснатите по пода боклуци верния си гаечен ключ. Метна се към него и едва избягна удара на трантката.
Тя го грабна и силно замахна, като принуди пиратката да отскочи назад към пулта, после се завъртя и се хвърли към робота.
Внезапно се разнесе изпукване и блъвна зелен дим. Скафандърът на Саския увисна под здравата хватка на машината. Близначката вече не бе в него. Кой знае как тя отново се озова на тавана, провеси се от един счупен монитор и изрита трантката в лицето.
Табита повторно замахна към робота. Ключът издрънча в неподвижните му гърди и вибрациите разтърсиха ръката й.
— Ох!
Неволно изпуснала ключа, тя пъхна пулсиращата си длан под лявата си мишница и се опита да се отдръпне назад, но роботът плъзна едната си ръка зад гърба й и Табита силно се блъсна в нея.
Стоманеният маркуч безпогрешно се обви около кръста й. Куката на друга ръка стегна лявата й китка.
Като скърцаше с металните си части, роботът я повдигна във въздуха.
В това унизително положение Табита проследи последните мигове от отбраната на „Алис Лидъл“.
Трантката хвана Саския за крака и я смъкна от тавана. После я повали по гръб и притисна гърлото й с кафявата си предлакътница.
Близначката се задушаваше и викаше от болка, безпомощно се мъчеше да отблъсне ръката на противничката си и впиваше нокти през козината й.
Трантката доволно ръмжеше. Тя я зашлеви през лицето и Саския внезапно забрави всичките си трикове.
Пиратите завлякоха пленничките си през пробития ляв шлюз в недрата на „Грозната истина“.
Намираха се в мрачен док. Стените бяха покрити с грозни знаци и надписи. Мазни локви, сияещи в цветовете на дъгата, сочеха течовете в лабиринта от тръби на тавана. Имаше гравитация. Имаше въздух. Отвратителен.
Табита изви глава в прегръдките на робота и отчаяно погледна към верния си стар кораб.
„Алис Лидъл“ изглеждаше по-окаяно от всякога. Баржата лежеше преобърната върху останките от шасито си и изпълваше дока като изхвърлен на брега метален кит, без светлина в илюминаторите, без абсолютно никакви следи от живот. Към пробойните и охлузванията от Венера се бяха прибавили раните, нанесени му от пиратския бриг. Нито една от медните инкрустации не беше оцеляла от разяждащия въздух на адската планета. Илюминаторът в кабината представляваше грозна дупка, покривът беше гол.
Върху покрива помръдна нещо.
Роботът я влачеше към вратата и едва не я строши надве. Трантката носеше изпадналата в безсъзнание Саския.
Фраскът се хвърли върху пиратката.
Тя нададе ужасен писък, който отекна сред металните стени. Извънземният беше на гърба й, раздираше дрехите й и късаше козината й.
Саския падна на пода, но трантката я хвана за косата. Без да я изпуска, тя се опита да захапе фраска, забил нокти в рамото й. Приличаше на огромен, навлечен леопард, мъчещ се да отхвърли трънлив храст от гърба си, ала храстът имаше много ръце и крака, здраво обвити около нея. Мъчителният й вой кънтеше в мръсния док!
На робота му трябваха няколко секунди, за да анализира новата ситуация и да се затътри назад към партньорката си, като теглеше Табита със себе си.
Тя се мъчеше да се съпротивлява, да опре крака в пода, но нямаше полза. Повърхността беше хлъзгава и Табита безпомощно се влачеше след него. Роботът небрежно протегна друга ръка и пое Саския от трантката.
Пиратката ревеше от болка и ярост. Тя вдигна пушката си, ала нещо отново й попречи да стреля, видя Табита, докато фраскът съскаше, плюеше и се опитваше да извади оцелялото й око. Приличаше на голяма котка, разярена от току-що запален огън.