— Как я карате? — добродушно попита пиратът.
— Кажи на тоя снежен човек да ни пусне и ще ти покажа как я карам — изръмжа Табита.
Капитанът се усмихна и оголи мръсните си зъби. Ясносините му очи бяха открити и честни.
— Не мога — спокойно отвърна той. — Може да се нараните.
— Първо ще те разкъсаме на парчета.
Капитан Пепър разгледа нокътя на левия си палец.
— Мечти. — После отново вдигна глава и замислено плъзна поглед по стройната фигура на Саския. — Ами ти? Кажи нещо.
Саския вирна брадичка.
— Не говоря с пирати.
Капитан Пепър я изгледа с присвити очи.
— Пирати ли? — Той лукаво се ухили на Тарко и се завъртя, за да види дали Шин е оценил шегата му. — Не виждам никакви пирати.
Табита скръсти ръце.
— Да не седнеш да ми разправяш, че сте цивилни пътни ченгета?
Капитанът отметна глава назад и се изсмя.
— Ченгета! Чу ли, Шин? Чу ли, Тарко? Госпожицата ни мисли за ченгета!
Китаецът се ухили, присви очи и повдигна вежди, Докато Тарко изтътна:
— Чух.
Капитан Пепър изведнъж стана сериозен.
— Тогава защо не се смеете? — тихо попита той.
Трантката оголи дългите си кучешки зъби и покорно излая някакво подобие на смях. Старецът спокойно продължаваше да разглежда находката си.
Капитанът размърда задник и се настани по-удобно на стола си.
— Е, вижте сега, госпожици — заговори той и се наведе към тях, сякаш за да сподели нещо тайно. — Ние наистина сме ченгета. Какво ще кажете за това? Капитан Пепър работи за голямото синьо куче.
После се отпусна назад и се заигра с олющената облегалка на стола си. Погледна към двете жени изпод снежнобелите си вежди и продължи:
— Понякога сме ченгета, друг път — не! — заяви той, като че ли беше страхотна шега.
Саския презрително изсумтя.
На Табита й се искаше да се просне на пода и да заспи, за предпочитане завинаги. Бе толкова преситена от омраза и отчаяние, че вече не изпитваше, нищо. Тези копелета бяха отписали „Алис“ и сега си играеха с тях, преди да ги очистят. Нямаше значение какво ще кажат или направят, ако изобщо можеха да сторят нещо. Навярно, ако успееше да го ядоса, този продажен плужек щеше да си изпусне нервите и веднага да свърши с тях. Но това изискваше известно усилие от нейна страна, а тя беше толкова уморена, толкова уморена…
— Зная какви сте — каза Табита.
Капитан Пепър не обърна внимание на войнствеността й.
— Професионалисти — отвърна той.
— Измет — отчетливо произнесе Саския.
Очите му се разшириха.
— Ооох — извика пиратът, — чуйте я само. — Той се плесна по бедрата и дрезгаво се изсмя, следван от Тарко Трантката, която стисна раменете им.
Започваше да става досадно.
— Между другото, какво правите тук? — попита Табита. — Мислех, че сме си разчистили сметките.
Капитан Пепър продължаваше да се хили.
— Били си разчистили сметките! — повтори той. — Да, успяхте. Разчистихте си сметките с Келсо Пепър. Разчистихте си сметките с „Грозната истина“. Малцина могат да се похвалят с това. — Пиратът поклати глава и внезапно отново стана сериозен. — Но вече не можете. Докарахте ни много неприятности. Чувате ли ме? — изкрещя капитанът и едва не скочи от стола. — Прекалено много неприятности, да ви вземат дяволите!
Саския стисна юмруци и се хвърли напред.
— Вие убихте брат ми! — извика тя и се отскубна от Тарко. Трантката отново я хвана. Близначката се съпротивляваше и мяташе яростни погледи към пиратите. — Убихте Тал! Марко е там долу… — тя посочи зад себе си, като че ли Венера се намираше някъде под кораба, — … и бавно умира заради вас!
— Какво искате от нас? — гневно попита Табита.
Капитан Пепър се отпусна на стола си и заразглежда нокътя на десния си палец. После протегна показалец към главата й.
— Теб — каза той. — Искаме теб. И него — прибави пиратът и махна към безжизнено увисналия във въздуха фраск. — Искаме вас двамата и малкия ви кораб. — Той отново се ухили глупашки. — Искаме и малкия ви черен приятел, който изключи енергията ни. Вече го пипнахме, нали, Тарко?
Трантката погледна към своя капитан — покорно, тъпо, неразбиращо.
Капитан Пепър като че ли неочаквано изгуби интерес към тях.
— Един приятел иска да ви види — заяви той. — Междувременно, просто се чувствайте като у дома си, чувате ли? Отведи ги, Тарко.